Върховото постижение остава неподобрен и до днес. В кариерата си Костадинова има седем златни медала от световни първенства. Тя е и европейски шампион в зала и на открито. През 1996 година става олимпийски първенец на Игрите в Атланта, а през 1988 година печели сребърен медал от Олимпиадата в Сеул.
"Наистина доста време мина, но все още изпитвам една неподправена гордост от това си постижение. Може би най-специалното в случая с този рекорд бе, че той дойде на точното място и в точното време. Състезанието тогава бе изключително дълго и аз трябваше да скоча 209, ако исках да спечеля. В такива моменти човек дори и не се замисля за това колко точно високо вдигната е летвата, а просто иска да е първи, да спечели златния медал. Ако някоя състезателка ще подобрява тези 209 см се надявам да е българка. Според мен имаме качеството да постигнем това някой ден. За целта обаче трябва и самата конкуренция вътре в страната да е малко по-висока. Помня, че навремето бяхме няколко, които скачахме над 2 метра, без проблем. Рецептата за големия спорт може да се дефинира така – много лишения, любов към спорта и безспорно и не на последно място – правилният треньор. Късметът също е фактор, но едва когато ги има останалите предпоставки. Човек трябва да мине по цялата стълбица – от републиканско, през Балканиади, Европейски първенства и т.н., за да достигне до мечтаните постижения. Още веднъж казвам – надявам се рекордът ми да бъде подобрен от българска лекоатлетка", каза Костадинова.
