Кой кого поканил на среща в кабинета на Георги Георгов, не стана много ясно. Главният прокурор ли е поискал среща със Сашо Дончев в кабинета на Гергов, или Сашо Дончев е поискал среща с главния прокурор в кабинета на Гергов? Или двамата са искали среща един с друг и Гергов е имал кабинет или Гергов е искал да види и двамата в кабинета си?
От отговора на този, съгласете се, доста ясен въпрос, зависи посоката, в която ще тръгне ескалаторът.
Защото ако един главен прокурор иска да се види с бизнесмен в кабинета на друг бизнесмен, изглежда също толкова странно, колкото ако един бизнесмен желае да се види с главния прокурор в някакъв си кабинет и търси посредничеството на човека от ЦУМ. Тоест, тук не можем да кажем, че единият е добър, а другият лош, а третият бил добрият посредник.
Защото ако толкова много са искали да се видят помежду си, могат да го направят официално, макар и при закрити врата, в Съдебната палата, която се намира на един хвърлей разстояние от ЦУМ. След това единият от двамата може да пусне прессъобщение или да говори с журналистите. А не да научаваме на вечеря с дами кой какво казал на някого в нечий кабинет.
Иначе, това, което разказва Сашо Дончев е скандално, но и начинът, по който го прави също е скандален. Сега очакваме и главният прокурор да разкаже своята версия, въпреки че е доста странно, че никой никого не е записал, както повелява старата българска традиция.
Тъжното в цялата ситуация е, че подобни неща продължават да стават задкулисно. Гергов заплаши, че ще вади скелети от другата седмица. Със сигурност може да го направи, но това би било по-скоро знак, че един човек нарушава всеобщия обет за политическо мълчание, защото се чувства настъпен.
Точно затова хората не вярват на никого - защото скелетите трябва да се вадят от правораздавателните органи, а не чрез заплахи за политическа саморазправа.
Навремето в ЦУМ човек можел да си купи нов юрган и нов тиган, и чепици, и фъстъци. Годината била 1957 и софиянци се дивели на новата придобивка и първите ескалатори в България. Застаналият на едно стъпало всъщност се изкачвал без да се движи или слизал без да усети.
Ако се замислите, магията на ескалатора в ЦУМ може да е все още жива.
