Реформи има на хартия, институции има на хартия, пътни карти има на хартия, но няма действия. Това е голямото заключение от доклада на Европейската комисия, представен през седмицата у нас. Той беше прочетен по два полюсни начина от управляващи и опозиция. Управляващите четяха първото изречение, а опозицията второто. В първото винаги присъства положително послание, а пред второто винаги има едно „но”.
Например, на страница 3 - „Наскорошните реформи въведоха безспорни подобрения, по-специално чрез създаването на отделни колегии във ВСС за съдии и прокурори”. И второто изречение: „Съмненията, които обаче продължават да съществуват с възможно неправомерно влияние на ВСС върху съдии, биха накърнили представата за независим процес”.
Ето това е играта с тези доклади – трикове с изречения. Едните четат първото, другите второто. А всъщност, правилно е да гледаме на смисъла в неговата цялост. Още един пример. На страница 9 четем за пътните карти, изготвени от българските институции, които се борят с корупцията. Това е похвално, но следващото изречение е: „Много от предвидените в тези карти мерки са само формулирани в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия”.
По отношение на борбата с организираната престъпност, докладът наистина констатира напредък, по отношение на съдебните дела и отнемането на незаконно придобито имущество. Но червената лампа, която свети в Брюксел са нови закони, които ще променят институцията по начин, който тепърва трябва да гарантира, че тя ще запази политическата си независимост.
В заключение в документа пише, че няма показател, който да е изпълнен в задоволителна степен, но политическото лидерство и решимост за реформи са факт. Въпросът е дали това не са само думи. Затова, казва Брюксел, нека разговаряме отново в края на 2018 г.
Това е обективен журналистически прочит на този документ, колкото и сух, толкова и важен. Това ме убеждава за пореден път, че този механизъм за проверка до голяма степен се обезсмисли, още в момента, в който в няколко поредни години в него имаше едни и същи призиви и заключения. Ако несправянето с препоръките беше обвързано с европейските фондове, това би било нещо друго. Тогава щяхме да видим много по-голяма воля да си оправим къщичката, но не би.
В реакциите на политиците, също няма нищо изненадващо. Основният мотив, че сме изпреварили Румъния е истина. Но не защото България толкова напредва, а защото Румъния крайно „назадва”.
