Оставката на командира на военновъздушните сили генерал Румен Радев през седмицата е тъжно напомняне за състоянието на българската армия в момента. Докато военният министър Ненчев беше на странно посещение в Алжир, командирът на ВВС заяви, че си тръгва заради скандалното състояние на бойната ни авиация.
Тя е съставена от руски самолети със скъпа поддръжка, които трябва да преминат през задължителен ремонт. Само си представете, ако вие обслужвате автомобила си на 15 хиляди километра, в българските МиГ-ове има части, които струват над 20 милиона и подлежат на смята на всеки 1000 часа полет.
Затова не е чудно, че самолетите, които охраняват небето ни, са два или три и инженерите, които се подписват, че те са технически изправни, сигурно всеки път се кръстят и се молят на Господ да не се случи нещо по време на полета. Встрани от политическия ефект от оставката на един български генерал в разгара на вяла предизборна кампания, за широката публика станаха известни стряскащи детайли от начина, по който се пази родното небе.
То се пази почти на късмет, който до момента имат наистина добри инженери и пилоти, поставени да работят в мизерни и опасни условия. Те са жертва на икономическата реалност у нас. Свиващо се население и работна ръка, все повече пенсионери и огромен брой хора на социални помощи, които са важни само на избори. Затлачено здравеопазване и гръмнало КТБ, което изпива и ще изпива милиарди.
Затова и състоянието на бойната ни авиация не е изненадващо и нуждата евентуално чужденци да охраняват българското небе е напълно логична.
Само че не трябва да забравяме, че ако една държава не може да гарантира сама сигурността си, няма как тази държава да е в състояние да води независима външна политика. А крайно зависимата външна политика е само на една крачка от крайно зависима вътрешна политика.
