Не били далеч времената, когато България се изправила срещу коалиция от над 10 държави в Първата световна война. Българските момчета, над половин милион, са били не само срещу редовните армии не само на Великобритания и Франция, но и срещу войници от техните колонии - като Индия, Камерун и Сенегал.
От тези години датира и една прелюбопитна история за първия чернокож войник, попаднал в български плен, който бил търкан с керемида, защото нашите мислели, че се е боядисал в черно, за да се слее с нощта. Никой обаче не разбрал дали това е истина или просто пропагандата на Антантата, която вече описвала българите като канибали, всяващи ужас сред колониалните дивизии.
Оттогава изминало доста време - още една световна война, Студена война и война срещу тероризма. Светът се разделил на лагери - първо западен и източен, след това дошла "Оста на Злото", Саудитска Арабия и Иран разцепили мюсюлманите. Държавите с изкуствени граници като Ирак започнаха да се разпадат, благодарение на външна намеса.
Либия в момента върви по този път, но никой вече не се намесва. В Сирия пък се намесва който и както си поиска. Така се роди „Ислямска държава”, която не е никаква държава, а машина за пари, убийства и страх.
Когато Карлос Чакала стъпил на българска територия през септември 1979 г., властите го наблюдавали по 24 часа, но не му се месили.
Когато Айман аз-Зауахири, който след години ще се превърне в номер 2 на "Ал Кайда" пристига в София през 1993 г., българските служби вече приличали на разграден двор. И не просто не наблюдавали, а научили с изненада, че "нещо се е случило в София" от факс на египтяните, че в България е пребивавал човек, който е планирал атентат срещу Хосни Мубарак.
Сега отново страната ни е на кръстопътя на терористи. Кой преминава оттук е от ключово значение за цяла Европа. На запад от нас се родиха гета, в които ври и кипи. Каптагон и ислямизъм, хероин и джихад. Това, в синхрон със слабия граничен контрол и слабохарактерни политици, носи пагубни последствия, които застрашават цялата идея за Обединена Европа.
Не били далеч времената, когато западните политици описвали българите и румънците като страшно зло за Европа. Но и това се оказало пропаганда, също както историята с керемидата. Булото на пропагандата обаче скрива истински проблем - служби, в които всеки бърка, изнася, следи и върви след политиците. Армия, която се чуди да ремонтира или да купи нов самолет.
И това трябва да е още една червена лампа за скования от страх Брюксел - да следи по-близо какво се случва в периферията му и да изисква от българските власти да назовава корумпираните с истинските им имена. Защото дори и две каки, които си говорят, биха признали, че корупцията вече води до тероризъм и застрашава всички ни.