Всъщност както и да се самобичуваме, през последното десетилетие доказахме, че българите са солидарни и добри хора, които спасяват непознатите свои сънародници, изпаднали в беда. Защото много от нас викаха и викат за помощ, изоставени от разпадащите се здравна и социална система, и винаги се намираха хиляди добри непознати, които да им помогнат.
Но за какво ви говори това?
Преди всичко за липса на реформи, които да позволят тези хора, за които последната надежда се оказва някоя чужда болница, да бъдат лекувани у нас. От български лекари, останали в България, в български болници, които да са на достатъчно високо ниво, за да ги излекуват.
DMS Катя, DMS Наско, DMS Даниела, DMS Петър и още хиляди, за които последната надежда бяха и си остават есемес даренията. С кратки съобщения дори бяха събирани част от даренията за ремонта на детското отделение на "Пирогов". Най-спешната болница на България, в която периодично избухват протести, в която лекарите взимат в пъти по-малко дори от сервитьорките в ресторанта отсреща или стриптизьорките в бара до ресторанта.
Кажете ми, какво е това здравеопазване, в което най-големият спешен център се ремонтира със есемес дарения, както търсят и средства хиляди наши сънародници, за които чужбина е спасение?
Това нормално ли е?
В този смисъл, няма нищо чудно, че хората стават все по-болни, нуждите от повече пари за здравеопазване все по-големи, а лекарите все по-натоварени и демотивирани. Медицински сестри вече почти няма и всички живеем с чувството на някакъв полуразпад.
На този фон да орежеш парите за най-новите лекарства е ненужна мярка, която няма да спести никакви пари, но има огромен обществен отзвук. 25-те милиона, които управляващите орязаха в парламента, убиват най-вече надеждата и солидарността с болката на хиляди наши сънародници.
Хора, които ще са поредните принудени да събират пари със есемеси.
Затова ви предлагам да направим поредната национална кампания, в която ние ще трябва да покажем, че ни пука. Да съберем парите за тези лекарства в специален фонд, който да послужи за тези хора. Няма да ни е за първи път, но този път ще е много символично. Защото ако всеки от нас изпрати по четири есемеса, пари за тези лекарства ще има.
Но докога?
Защото не трябва да забравяме, че бюджетът се прави с публични средства. Тоест, с нашите пари. Дори и някой да твърди как давал милиони за магистрали, лечения и прочее, той просто разпределя нашите пари, които изкарваме с честен труд, плащайки си данъците. Ако следваме тази логика, имате ли нещо против от нашите пари да бъдат дадени на тези хора? Не вярвам.
За поредна година реформи няма да видим. Всичко ще продължи по старому. Есемес здравеопазване, последната надежда на хиляди изпаднали в беда, в което пациенти и лекари сякаш се удрят в стена.
