Атентатът на коледния базар в Берлин беше изненада, случва се във време, което е свещено за германците - предколедното събиране с приятели и роднини. От друга страна, донякъде те бяха психически подготвени – дали заради това, че месеци по-рано имаше предупреждения, свързани с терористични заплахи в страната, дали заради това, което се случи по-рано през годината в Мюнхен и Ансбах. Това каза в предаването „Тази събота” журналистът от bTV Кристина Баксанова, която отрази на място случващото се след нападението.
Според нея хората в Германия са реагирали мъдро на ситуацията.
„В първите 24 часа официално не се говореше за терористичен акт, а се използваше думата „инцидент” или „удар”. И властите, и медиите бяха внимателни в това, което казват”, поясни Баксанова.
По думите й полемика е предизвикал и в. „Билд”, който излезе с надписа „Страх” на първа страница. „Това заглавие получи негативни реакции, защото германците не искат да приемат тази дума. Те смятат, че има поредно изпитание, с което обществото трябва да се справи, но не бива страхът да е определящ”, обясни журналистът.
Германското разузнаване е следило тунизиеца Анис Амри шест месеца. Подозирало се е и вече се доказва, че е имал връзки с един от най-крайните имами в Германия, който се смята за човек номер 1 на „Ислямска държава” и беше арестуван през ноември миналата година, припомни Кристина Баксанова.
По думите й никой не може да отговори на въпроса защо наблюдението е спряно.
Ето какво каза още Кристина Баксанова специално за btvnovinite.bg:
Нападението в Берлин прилича поразяващо на онова в Ница – и заради избрания начин на действие, и заради символичното време или място на атаката (14 юли във Франция, традиционен коледен базар в Германия). Не стана ли твърде лесно това повторение? И да очакваме ли нов епизод – във Великобритания например?
Европейското общество през последните месеци преживя много трагични моменти. Животът на много хора бе отнет. В Европа терорът насажда страх и несигурност, а това са предпоставки за по-голяма мотивация на радикалните ислямисти. Западните държави, западните общества и ценности са представени като враг. Затова подобни атаки няма да престанат нито на Запад, нито на Изток, Север или Юг, нито в малките, нито в големите градове. Няма застраховани и, за съжаление, не всичко може да бъде предотвратено.
- Видяхме в материалите, които направи от Берлин, че местните хора сякаш са очаквали подобно нещо да се случи и не реагират особено притеснено. Каква е атмосферата там след нападението?
Дните преди Коледа са много обичани от германците. Традиционните коледни базари всяка вечер са място за срещи на приятели, роднини, колеги и атмосферата там е много празнична. Разбира се, германците са ужасени от атаката, която се случи в навечерието на Коледа. Но донякъде реагират премерено и доста трезво, без излишни емоции, като на нещо очаквано - дали защото месеци по-рано разузнавателните служби предупреждаваха за възможни атентати, или заради двете атаки в края на юли в Мюнхен и в Ансбах. Да не забравяме и посегателството на жени в новогодишната нощ в Кьолн и последвалите обществени реакции. Повечето гласове на улицата бяха: Това няма да ни раздели, това да ни сломи, няма да позволим за разрушат нашето общество. Разбира се, чуват се и гласове на недоволство. Поставени са много въпроси, на които обществото очаква не само отговори, но и конкретни действия.
- Със сигурност работата по противодействие на тероризма е особено трудна, но доколко адекватно реагираха службите – първо хванаха грешния човек, после се оказа, че истинският е успял да избяга не само от Берлин, а от Германия, пътувал е с влак през Франция и беше ликвидиран – донякъде може би случайно – в Италия?
- В първите моменти на атентата тава въпрос за живота на много ранени– над 50 души и усилията са насочени към тях. Ако погледнем хронологията на събитията от момента на атентата до макар и изглеждащото на първи поглед „случайно” откриване на атентатора – всичко се разви за около 72 часа и в този смисъл действията не само на германските, но и на европейските служби са адекватни.
Да, в началото бе заловен „грешният човек”. Но това обстоятелство има обяснение. След катастрофата на камиона бдителен гражданин проследява атентатора, който се насочва към един от големите паркове в центъра на Берлин – „Тиергартен”. По време на преследването държи телефонна връзка с полицията. В парка за минути свидетелят губи атентатора, но без да уведоми властите. Най-вероятно в този момент става грешката. Бързото събиране и анализ на веществените доказателства - отпечатъците, ДНК експертизите показват бързо, че заловеният е грешният човек, но в същото време е идентифициран и истинският извършител. За него е издадена международна заповед, в този смисъл европейските служби са добре информирани.
Рутинната проверка в Италия е именно във връзка с обявеното ниво на по-високи мерки за сигурност и подозрителното поведение на Анис. Той дълго време е пребивавал в Италия и се допуска, че там все още има контакти, а това няма как да не се е взело под внимание. Разбира се има и момент на „щастливата случайност”.
Голямата въпросителна остава как незабелязано той успява да стигне до Италия. Защо видеозапис го показва осем часа след атентата в джамия в Берлин и никой не подава информация? (тук става въпрос и за мълчанието на общността в квартала).
Развръзката със застреляния атентатор в Берлин не поставя край на разследването във федералната република, нито на отмяна на високо ниво на мерките за сигурност. Продължават да се издирват евентуални съмишленици или лица, с които Анис Амри е бил в контакт в Германия и които най-вероятно са знаели за намеренията му.
- Бежанският въпрос става все по-важен в цяла Европа, но особено в Германия, която поема най-голямата част от мигрантската вълна. Има ли усещане, че критичната граница е доближена?
В Германия липсва такъв акцент в дебата за бежанската криза. Разбира се, някои виждат връзка между провежданата политика към бежанците и терористичните атаки. Други предпочитат двете теми да се разделят и да не се правят взаимовръзки и да се погледнат фактите.
Населението на Германия е около 80 милиона души, а потърсилите убежище за последната година са 1 милион.
Все още не са намерени решения на кризите в Близкия Изток и в Африка. Подходът трябва да бъде общоевропейски, не на всяка отделна държава – около това протича дебатът във федералната република.
Вижте още във видеото:
Арабистът Владимир Чуков: Радикализацията преминава през няколко етапа
„Когато на територията на Европа има толкова много субекти пуснати ето така, няма как органите на реда да следят абсолютно всички”, коментира в „Тази събота” и арабистът Владимир Чуков.
Според него въпросът не е до мерки за сигурност, а до политическо решение.
Чуков даде пример с братята Куаши, нападнали редакцията на френския седмичник "Шарли Ебдо" и убили 12 души, които 6 месеца са били наблюдавани, след което пуснати.
Около 36 души трябва да бъдат назначени само за да бъде наблюдавано едно лице, посочи арабистът.
По думите му радикализацията преминава през няколко етапа. „Първият е джамията и проповедите на радикалните имами. Вторият е по-опасен и протича в интернет. Има модернизация на този радикален дискурс, което не може да бъде контролирано по никакъв начин”, изтъкна той.
