Уж седем дни, а толкова много объркване. Седмицата започна с рефрена за един пътник, който си отивал в неизвестна посока и без особени въпроси от властите, разви се с поправки на изборните правила и приключи с арестите на целия екип на Фонда за лечение на деца в чужбина.
Най-много шум логично се вдигна около събитията във фонда, защото самата комбинация на думите „болни деца”, „лечение”, „корупция” и „подкупи” буди ярост и вик за справедливост.
Но, както сме свикнали у нас - совите май не са това, което са. Оказа се, че сигнали за корупция във фонда няма, нито искани или давани подкупи, каквото беше първоначалното внушение на някои медии и държавни институции.
В какво обвиняват Александров и неговите колеги? Първото обвинение е, че той е сключил неизгоден договор за наем на апартамент в Париж за 200 хил. лева, в който да се настаняват деца, изпратени за лечение във френската столица. Никой обаче не уточни - за какъв период става дума? Защото ако това е наем за една година е едно, но за пет години вече е друго.
Следващото обвинение - насочване приоритетно за становища към трима специалисти. Никой обаче не каза кои са тези лекари? Национални консултанти ли са? Защо точно те? Разбра се само, че медиците получават по 35 лева за всяко становище, което съгласете се, звучи меко казано комично.
Не познавам нито един от тези хора. Но сме длъжни да се съмняваме във всяка дума в такива случаи, защото утре някой ще нахлуе и ще арестува нас, или вас. И после ходи да обясняваш, че нямаш сестра. Много се надявам правораздавателните органи да са били подведени. Защото обратното би означавало нещо много страшно и познато. Но подобни действия рушат животи.
И докато всички ние се занимаваме с тази тема - властта реши да ни принуди да гласуваме. Внесе предложение срещу собственото си предложение - да има референдум заедно с изборите за президент и отряза гласуването на българите в чужбина. Въпросът е - важи ли презумцията за задължителност на гласуването и за тях? Защото ако да - те хем няма да могат да гласуват, хем ще бъдат извадени от избирателните списъци.
Всичко това се случи в парламента единодушно - с малки изключения. Големите партии действаха като един. Срещу всички. Следва излизане в 12-дневна великденска ваканция.
