Работата ми в редакция Международна информация на БТА ми даде навремето възможност да следя перипетиите на „студената война”, включително през втората половина от 70-те години на миналия век. Сега виждам колко днешното положение в света e даже по-непредсказуемо от тогавашното.
Кой беше в ония години президент на САЩ? Казваше се Картър. Джими Картър. Какво се случи в отношенията Изток – Запад през 70-те години? Ето: Държавите с колонии приеха правото им да се обявят за независими. Нищо лошо, разбира се, напротив, в крак с цивилизационната еволюция на човечеството. Само че стремежът на тези народи към свободата бе изманипулиран от дребни диктаторчета и това стана стриктно под диригентската палка на съветското КГБ. Възникна движението на необвързаните, измислено беше т.нар. „развитие по некапиталистически път”, даже БТА изпрати наш човек ( мен) в Мозамбик, за да видя как с помощта на България върви организацията на първото в Африка ТКЗС.
С една дума - превъзходството на комунистическия „лагер” над свободния свят лъсна, за да бъде видяно и прието като неоспорима даденост. Това бяха годините, когато мистър Картър (собственик на ферма за фъстъци, преди да стане президент) се провали, той чисто и просто показа, че като човек е негоден да носи бремето на президентските отговорности. А в края на ХХ-я век, в епохата на ядрените оръжия и двуполярното „равновесие на ужаса”, и най-незначителното отстъпление, и най-дребното колебание в поведението на едната страна моментално създаваше десетократно по-мащабно настъпление и самочувствие у другата.
С основание бихме могли да кажем, че тъкмо „гълъбът” Картър поощри със своята мекушавост „ястребите” от комунистическата страна на глобалния конфликт, за да се стигне до преврата и бягството на персийския шах, плюс нападение на ислямските „революционни гвардейци” над американското посолство в Техеран и задържането на заварените вътре дипломати и служители като заложници.
И още: осъществено беше безпрецедентно прехвърляне на кубински войски, под командването на съветски офицери, в Намибия и Ангола, за да бъде поставена на власт в бившите португалски колонии прокомунистическа върхушка.
Детрониран и съответно убит беше етиопският император Хайле Селасие, съветски „ограничен контингент” войски нахлу в Афганистан.
И накрая най-важното: Последицата с най-дългосрочния, но позитивен ефект – непознатата в историята на САЩ всепомитаща победа на ултра-консерватора Роналд Рейгън на президентските избори през 1980 г.
Единайсет години по-късно и 2 години след втория мандат на този велик държавник, люто мразен от родните медийни нищожества, които му бяха прикачили прозвището „третостепенен холивудски актьор”, Съюзът на Съветските Социалистически Републики се разпадна, повличайки към небитието и дъщерните на „империята на злото” трансгранични структури, като Организацията на Варшавския договор и Международното Комунистическо Движение.
Принуден съм да напомня за тези епохални събития, защото от една страна приликата между 2012-2015 и съотношението на световните сили отпреди избирането на Рейгън е тревожно неприкрита и второ, защото, ако искаме да останем верни на историята, би следвало да очакваме след Обама да се появи нов Рейгън. Или пък самият Обама да стане нов Рейгън.
Мисля обаче, че съм длъжен да направя отклонение, като хвърля малко светлина върху едни съществени фактори от съвременните реалности. Длъжен съм, тъй като точно за тях гласовете на родното ни сляпо русофилство упорито мълчат. А защо мълчат ли? Защото са неспособни да надскочат себе си, защото всички до един са активисти на „твърдото комунистическо ядро” в днешната уж демократична България и защото така са си свикнали – щом нещо не им отърва, все едно, че го няма. Нищо, че може и физически да го има. Смислен анализ от казионните „международници” няма да получите.
Наистина ли светът, в който живеем е еднополюсен? Разбира се, след като СССР изчезна, светът наистина остана еднополюсен. А защо това, което остана (сиреч САЩ), трябва да е лидер на свободните народи? Причината е една и много проста – защото САЩ, като сила, нямат равен. Със своите 12 (а може и да са повече) самолетоносача, единствено САЩ са способни да пренесат през морета и океани, до най-удобното място за удар, бойната си авиация, чиято сумарна огнева мощ е по-голяма от всички експлозии и от двете страни на втората световна война за 5 години. Следователно пълното господство на САЩ по въздух и море в какъвто и да е конфликт, застрашаващ свободния свят като цяло или поединично, е гарантирано.
Никоя сила на земното кълбо в началото на ХХI-я век не може да стои на подобна позиция. Но и вън от водните и въздушните простори, като например космоса или най-близката до живота ни сфера, добрата стара суша, дори и там научният, производствен и технологичен потенциал на САЩ нямат равен. Ами ето, такива са реалностите на съвременността, точно нямащата равна на себе си мощ на САЩ би следвало да действа като „непреодолим възпиращ” фактор за охлаждане на всякакви мераци за агресия, където и да е и от когото да е.
Би трябвало. Да, ама нещо не е наред. На едно място в „системата” нишката се къса. Вече няма възпиране. Потенциалният (или по-лошо, проявилият се агресор) вече не се бои, че мечът на свободния свят ще го накаже. Защото главнокомандващият въоръжените сили и президент на САЩ отказва да изпълнява ролята на световен лидер. Не ще да е гарант за демократичните ценности в еднополюсния свят. Никога досега, откакто СССР рухна, САЩ не са отстъпвали така явно от ангажиментите на тази си роля. И последиците от тази, да я нарека абдикация на САЩ от традиционния им образ вече са видими и се умножават. Може обаче и по-лошо да стане, след като на този президент, отстъпващ по мекушавост дори на Джими Картър, му остават в Белия дом още над две години.
Маскирани „бойци” на новородена мюсюлманска секта обезглавяват с джобна чикийка американски заложници и екзекуциите се снимат „на живо”. Самоубийци откриват картечен огън в зали и по площади. Пълни с невинни хора пътнически лайнери биват сваляни със зенитни ракети. И като черешка върху тортата Путин анексира кримския полуостров.
Какво е това!! Кога е това!! Къде живеем!! Кога го живеем!!
Къде са 12-те самолеоносача? Къде са свръхзвуковите инструменти на правдата? Няма ги, няма ги, няма ги. Защото г-н президентът искал да „преговаря”. Той е сторонник на толерантността. И на човешките права. А под кадрите на обезглавяванията върви надпис „Ние сме жадни за вашата кръв.”
Още две думи и дано се запомнят. Тия дни израелският премиер Нетаняху беше на посещение във Вашингтон и в реч пред двете камари на Конгреса каза, че до 3-4 месеца моллите в Техеран ще овладеят атомната бомба. Това значи следното: Израел, без да пита когото и да било, ще атакува със самолети ирански инсталации и Иран ще обяви на Израел война. И какво? Мистър Обама ще остави еврейската държава да се бие с огромната Персия, така ли?
