Як мъж към 50-те се събужда от шум около 3 през нощта и като наднича през прозореца, вижда трима души, които са заклали едно от неговите агнета пред входа на плевника. В момента тримата се суетят около мъртвото агне, после го оставят на земята и тръгват към къщата. Нашият човек грабва брадвичката и застава зад вратата. Не е заключена нито входната, нито вратата на стаята. Стопанинът се прилепва към стената и чака. Вратата бавно се отваря и единият от бандитите прекрачва прага. Мъжът го прасва с брадвичката и му разполовява главата на две. Изкача навън и вижда втория бандит, който се е втурнал да бяга. Да, ама брадвичката може да се хвърля. Човекът я запокитва с всичка сила и острието й се забива до дръжката в гърба на бягащия.

Какво ще се случи оттук насетне със събудения от бандитите стопанин?

Преди всичко и това трябва задължително да бъде като контекст на всичко онова, което следва, е фактът, че случилото се на нашия стопанин нямаше да му се случи, ако въпросните трима идиоти не бяха го въвлекли като действащо лице в своята престъпна акция. Тоест идва отнякъде някаква измет и те замесва в събития, в подготовката на които ти нямаш никакво, ама абсолютно НИКАКВО участие. И след като ти стоварят предизвиканите от тях събития, идиотите очакват от теб светкавично да мислиш как максимално да опазиш не своя собствен, а ТЕХНИЯ интерес.

Но знаете ли кое е най-интересното? То е, че и нашият, българският, законодател, е мислил като идиотите. Той, сиреч законодателят, всячески се е погрижил не само да улесни престъпните им набези, ами и да ги предпази от залавяне, от нараняване и най-вече от смърт.

Та какво ще му се случи на нашия стопанин с брадвичката ли? Ще го съдят  като убиец, това ще му се случи. Преди въпросната нощ да си легне да спи, нищо на нашия човек не му е подсказвало, че на сутринта ще го арестуват и че после пък ще го съдят като убиец. При това, че е убил предумишлено не един, а двама души. И не при афект или нещо подобно. Ще го съдят, без да им мигне окото, въпреки че според конституцията частната собственост била уж свещена и въпреки че всички юриспруденции в света прилагат в случаи като нашия правната институция „неизбежна отбрана”. Всички в света, да, ама не и у нас. У нас „неизбежната отбрана” е накачулена с толкова най-различни условия и предпоставки (много обичам тази дума), че дори на юристът му се завива свят.   

Но да тръгнем по ред. Имаме ли взлом? Не, нямаме взлом. И двете врати, входната и на стаята, не са били заключени. Нямаме нищо разбито или счупено. Кой е отговорен, че не е затруднил проникването на бандитите? Нашият човек. Станал ли е той обект на нападение? Не, не е. Бандитът просто си е влизал кротко през вратата. Как така вдигнатият от сън стопанин ще го убива с брадва!! Предумишлено, защото докато този е отварял вратата, нашият човек е обмислял как да му разцепи главата. Нали? А бил ли е бандитът въоръжен? Не, не е бил, оръжие по него не е било намерено, дори ножът, с който агнето е било заклано, е останал у избягалия трети бандит. А бил ли е въоръжен бандитът, който получава брадва в гръб? Ами и той не е носил оръжие.

Второ предумишлено убийство. Пак нямаме нападение, фаталният удар е в гръб. Бандитът е бягал да се спасява, защо нашият човек хвърля подире му брадва, къде му е бил акълът. Трябвало е трезво, без емоция, да прецени правилно обстановката. Закланото агне си е било вече заклано, голяма работа. Никакво отношение към казуса няма обстоятелството, че в двора на нашия стопанин са тършували разни неканени гости точно девет пъти, че той сега няма крава, но е имал, ама и нея я отмъкнали, като я заклали горе до горичката и я разфасовали на място. Или пък дето му задигнали де що метален предмет имал по двора, като котлетата за вода и гюмовете за мляко. Насъбирало му се било на човека. Да, разбираемо е, ала не бива, правата на бандита трябва да се уважават. Нали?

Та, значи, законодателят здравата се е потрудил, за да му защити тия „права”. А правата на жертвата? Тях кучета ги яли. Ето ви някои детайли от проблема.

За да има неизбежна отбрана, трябвало обезателно да има нападение В ХОД. Тоест след като нападателят вече ти е налетял. Не и преди това. Ако преди това ти му налетиш, убиецът ще си ти. Второ, за да има неизбежна отбрана, задължително е да си имаш вкъщи такова  разнообразие от сопи, ножове, брадви, пистолети и пушки, че да можеш веднага, щом бъдеш нападнат, да се защитиш с такова средство, което да отговаря точно на поражението, което може да нанесе средството, с което си нападнат. Сиреч, ако те нападне гост с бухалка, а ти го гръмнеш, убиецът ще си ти. Ако те нападнат с голи ръце, не можеш да се отбраняваш с нож. А това, че голите ръце могат да са по-смъртоносни и от огнестрелно оръжие, не се приема за аргумент. И т.н.  

68-годишната баба Тота, намерена изнасилена и с прерязано гърло, не е имала оръжие, с което да се защити от двамата ослепели за плът млади мъже, ала и самите мъже не са я заплашвали с оръжие, защото е  било излишно, нали?  Двамата са знаели, че в дома на бабата нищо не ги заплашва, че могат да правят каквото си искат. И са правили точно каквото им се е искало. А щяха ли да правят каквото им се иска, ако само подозираха, че бабата може да ги посрещне с куршум?

Когато аз учех наказателно право, разликата между кражба и грабеж се определяше от само едно обстоятелство – бил ли е престъпникът въоръжен, или не. Крадците наричахме апаши, а грабителите бандити. Едно беше да те съдят за  кражба, била тя с взлом или не, а друго, да те съдят за грабеж. И първата работа на апашите при залавянето им беше да докажат, че не са носели оръжие, даже не и джобно ножче.

Днешните апаши обаче са баровци. Те влизат в домовете, докато хората спят, със законно получения патлак на кръста. Имат зад гърба си по 20-30 „висящи дела”, плюс невисящи, но с условни присъди. Изобщо животът им е шапка на тояга. Те не бягат в чужбина, да не са луди, та да бягат от тюрлюгювеча, наречен българско правосъдие.

Също като с кражбите на автомобили. У нас кражбата на кола (понякога колата може да е по-скъпа и от апартамент) може и да не е кражба. защото си имаме „противозаконно отнемане”. Което било отделно престъпно деяние. Но и то не се признава за извършено, ако влезлият зад волана не е подкарал колата. Нещо подобно на нападението при неизбежната отбрана, то да е „в  ход”. И тук „отнемането” трябвало да е „в ход”. Ако спипат юнака, преди да е тръгнал, може да е искал да си почине, нали?

Едно нещо ми е трудно да разбера. При големите далавери, където от едни ръце в други минават милиони, е обяснимо властта (или конкретно правораздаването) да има тайно предпочитание към този или онзи. Но когато става дума за мръснишката битова престъпност, за посегателствата върху имуществото или здравето и живота на обикновените хорица, какво е това очевадно пристрастие на законодателя към бандита, а не към неговата жертва. Именно пристрастие. Открито и нагло пристрастие. До такава степен, че благородната неизбежна отбрана е заприличала на кикимора, а познатата стара кражба, щом става въпрос за автомобили, е понижена по степен на обществена значимост до смехотворната правна флъонга „отнемане”.        

Е, хайде кажете ми, това справедливо правораздаване ли е? Защо по един толкова болезнен за вътрешния мир проблем  огромната юридическа гилдия блее от години? Убеден съм, че и вие мислите като мен – защото пак всичко опира до пари. Защото 99% от упражняващите бандитския занаят идват от циганските махали, а не е полезно да се настройва негативно този важен резервоар за платени гласоподаватели. Затова.