Докато гледате и слушате новините от България, винаги мислете за по-голямата картина. Защото повече от всякога няма политика без външна политика, колкото и това да не се харесва на нашите локални герои, които очевидно ще трябва спешно да започнат спешно да се ограмотяват, за да не изпаднат за борда.
Има нещо много странно в начина, по който Ирина Бокова беше обявена за българска кандидатура за поста генерален секретар на ООН. След месеци на очакване и мълчание от българските институции съобщението за българската номинация за най-високия пост в света дойде с едно ... писъмце.
Вечерта, след девет, когато централните новини на телевизиите бяха свършили, а вестниците отдавна бяха затворили броевете си, от Министерството на външните работи накратко ни съобщиха, че България вече имала кандидат. Нямаше пресконференция, нямаше представяне, нямаше нищо официално в иначе "официалната" номинация.
Дори премиерът предпочете да се позове на решението на кабинета на Пламен Орешарски, без да се ангажира с лична аргументация, от което прозира по-скоро пасивно примирение около издигането на Ирина Бокова, отколкото реално намерение българската държава да застане зад нея с целия си дипломатически ресурс.
Имаше ли официални съобщения от българските посолства по света до местните медии в различните държави? С официална биография на кандидата, с цитати от него? Имаше ли готовност за интервю пред голяма световна медия по темата от външния министър или премиера? Със сигурност не, като се има предвид, че не един и двама български дипломати открито лобираха срещу нея.
Имаше ли дори и една дума от президента? Също не.
От всичко това прозира, че официализирането на тази номинация е резултат по-скоро от външен, отколкото от вътрешен натиск. Надали премиерът се е стреснал толкова от ултиматума на АБВ да мине в опозиция, колкото от тихо дипломатическо послание, идващо отвъд границите на страната ни.
Дано българският кандидат има успешна кампания. Но очевидно тя няма да дойде от София, не и от този кабинет. А това е жалко, защото номинацията с "половин уста" не прави услуга нито на кандидата, нито на страната ни.
