Застреляният мигрант, който се опита да влезе на българска територия заедно с още 53-ма афганистанци, предизвика крайни реакции сред много от нас. От видимия популизъм сред политиците, през "така му се пада" от патриотарите до "как е възможно?!" сред правозащитниците. Дори и международните медии избързаха да обявят, че това бил "първият подобен смъртен случай" в Европа, игнорирайки други подобни инциденти в съседна Гърция.
И докато ние се хвърляме в полюси от крайно съчувствие до крайна омраза и криворазбран национализъм, властите дължат отговори, които могат да се окажат изключително неприятни за всички ни.
Първо, кой е трябвало да поеме афганистанците на наша територия и българин или българи ли е трябвало да осигурят преминаването по канала? Защото търговията с животите на хора като въпросните бежанци или мигранти (вече започнах да се обърквам) вече е поета от българската организирана престъпност. Така че охраната на българските граници не може без разкриването и ареста на подобни субекти, които вкарват чужденци в собствената си държава срещу пари. Те са готови да продадат и майките си срещу заплащане.
Второ, нека не забравяме кой караше зарязания хладилен камион-ковчег, в който се задушиха 71 души край магистрала в Австрия. Отново българи, тръгнали да търгуват с човешки съдби из Европа. Този камион е срамно доказателство на какво са способни хората, за които човешкия живот не струва и пукната пара. Срамен акт, пред който всички трябва да замълчим.
Така че преди да се питаме дали българският граничар е действал при неизбежна самоотбрана, нека си го кажем в очите - охраната на нашите граници трябва да е охрана и срещу нас самите. Защото бизнесът с бежанците е новото югоембарго и ако властите не погледнат сериозно върху този факт, все повече български граничари ще са принудени да използват смъртоносна сила срещу нарушителите, платили хиляди на престъпниците.
Единственият ефект от това е хвърляне на обществото ни в крайности и емоции, които не са насочени към истинските причини, а към тъжните и опасни последствия.