Евровизия мина и замина. If Love Was A Crime ни даде еднодневната доза любов и еуфория. Незабравима радост. Поли Генова завладя сърцата на милиони хора по света. И си дойде. Не знам дали е гледала новини и чела коментари из форумите – как още на първия ден след финала фокусът се измести в сплетни за геополитика. За Русия и Украйна, за злите натовски съдии, които искат да разгромят Путин, за подлата Джамала, която пеела за 2014-а, а не за 1944-а.
А всъщност Поли ни даде огромен пример. За талант, къртовски труд, дисциплина, скромност, благодарност. Не чух нито нея, нито някой от обкръжението ѝ, който да каже лоша дума за крайния резултат, да обиди някого, да се нацупи. Дори когато я попитаха дали си е мечтала за нещо повече, тя каза – да, много исках знамето на България да се види там, горе. България, не „аз“. Не егото на разлигавена звезда, която иска да се къпе в слава и обожание.
Намериха се стотици хейтъри, които да ѝ намерят кусур – как пеела, каква ѝ била роклята, каква била песента. А истината е, че, докато ние си хейтим, едно момиче направи нещо изключително. Представи България пред света с истински хит, със страхотно шоу – глас, хореография, визия. Всичко беше пипнато на световно ниво – от текста, (колко умно основното изречение в припева да е на български език), през песента на кавала, та дори до цвета на кожата на изпълнителите, които излязоха с нея на сцената. Детайли. Важни.
Защото – сложете си ръката на сърцето – колко пъти сте умирали от срам на български изпълнения? Да, знам, че не гледате Евровизия (защото е гейски и соцконкурс, нали) но все пак? Вехти песни, вехти костюми, архаични илюминации и пушеци по сцената. Този път беше точно обратното. И десетки чужди медии го видяха. Форумите във Великобритания полудяха по българското парче. Десетки хиляди хора, дори отвъд Океана, запяха „Дай ми любовта“ и обявиха нашето момиче за истинския победител.
И се чудя – дали, след като Поли направи България щастлива, дали България не трябва да ѝ върне нещо. Не поздравителна телеграма, не снимка в Министерския съвет и не пост в Министерството на културата. Нещо – например пари за албум, простете наивността ми. Средства, с които тя да яхне вълната на своята популярност – да прави още и още песни, турнета извън границите ни. Белким западняците забравят, че българин е синоним на мургав крадец, точещ социални помощи. Да не забравяме, че само преди месец обиколихме световните медии с историята на Динко, гордият ловец на бежанци. Там хората с тъмна кожа бяха натръшкани като животни по земята. А в песента на Поли се пее за любов. Любов, която свети в тъмното, дори когато е забранена.
Иначе какво – ще я поканят в още едно-две предавания и после тя ще продължи да се бори сама в музикалния свят, който (ако съдя по мнението на приятели в бранша, е взел-дал). В света на чалгата е много трудно да си поп изпълнител. Да създаваш песни с текст, на който не се хвърлят салфетки. Да пееш, без да се събличаш.
Струва ми се, че не би трябвало да ни интересува дали Украйна е спечелила и дали руснакът са го набутали зорлем в челната тройка. Иска ми се да вярвам, че ще си вземем поука – да се радваме повече и да ценим скромността. Да се гордеем с хора като Поли, а динковщината да остане само лош спомен.
P.S. И, докато пишех тези редове, стана ясно, че депутатите са отхвърлили ветото на президента върху Изборния кодекс. Поли и това направи – призова политиците да се вслушат в гласа на българите зад граница. Нямаше кой да я чуе. Уви.
