С безпрецедентно сътресение в средите на въоръжените ѝ сили, преоценка на външната ѝ политика и най-голямата чистка в съвременната ѝ история, Турция преживя дълбока промяна след осуетения опит за преврат на 15 юли, пише журналистът Стюарт Уилямс за АФП.
За тази страна член на НАТО със 79 млн. жители, граничеща с Гърция на запад и с Иран на изток, анализаторите предричат множество промени, но остава да се види какви ще бъдат последиците от този процес за турската политика и за обществото.
В Истанбул и Анкара, където ужасените жители преживяха бомбардировки от изтребители и обстрел от танкове в нощта на пуча, изглежда, че животът отново е поел своя ход. Но огромните турски знамена, окачени на обществените сгради, присъстващите навсякъде билбордове, приветстващи провала на опита за преврат, и портретите на убитите „мъченици“ припомнят, че животът вече не е съвсем същият.
Заговорът, който, според турските власти, е бил организиран от Фетхуллах Гюлен, мистериозен проповедник, живеещ в САЩ, целеше да свали от власт президента Реджеп Тайип Ердоган. Но накрая пучистите бяха масово арестувани, което позволи на държавния глава да направи едни от най-значимите промени от създаването на турската република през 1923 г.
Превратът беше ръководен от съюзници на Гюлен в средите на армията – институция-стълб на републиката. Веднага след пуча близо половината от нейните генерали бяха арестувани и отстранени от длъжност.
Още по-важното е, че Ердоган, който обяви извънредно положение, постави под свой контрол и този на правителството армията, която е извършила в миналото три успешни преврата.
Правителството провежда „революционен“ процес на засилване на пълномощията на цивилните „с цел да се намали още ролята на военните“, пишат Метин Гюрджан и Меган Джислън в документ, публикуван от анализаторския Истанбулски политически център.
Според изследователите от сега нататък властите имат избора между това да продължат реформите по демократичен начин и да властват над военните без консултации. „Турция е изправена пред стратегически прелом“.
Чистките във всички направления, предприети след осуетения опит за преврат, предизвикаха обвинения от Запада в лов на вещици.
Над 81 хил. държавни служители бяха уволнени, а близо 35 хил. души бяха задържани.
Анкара отхвърли критиките, обвинявайки в замяна Запада, че не демонстрира солидарност, като проправителствените медии виждат дори замесеност на САЩ в заговора.
Отношенията между Вашингтон и Анкара биха могли да се влошат във връзка със случая Гюлен, чието екстрадиране Турция иска настоятелно.
Освен това кандидатурата на Турция за ЕС преживява най-тежката криза от години във връзка с репресиите в Турция. Австрия дори призова за спиране на преговорите за присъединяване.
„Превратът по никакъв начин не беше тест, на който ЕС или САЩ се провалиха. Турция е тази, която е изправена пред теста да се преустрои по най-добрия начин“, посочва Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Анкара и изследовател в центъра „Карнеги Юръп“.
Според Пиерини кампанията на Турция за хулене на Запада ще усложни нещата.
Прозападната ориентация на Турция – член на НАТО от 1952 г., беше крайъгълен камък на нейната външна политика. Но решението на силния човек на Турция първото му посещение в чужбина след осуетения пуч да е в Русия поражда опасения, че Турция би могла да промени своя курс след опита за преврат.
Изпитващ хладни чувства към Запада, Ердоган благодари на руския си колега, че е засвидетелствал подкрепата си за неговия режим и подновил замразеното сътрудничество между двете страни.
„За разлика от западните лидери, Путин се възползва от това, за да възстанови руско-турските отношения“, заяви Кемал Киришчи от института „Брукингс“.
