Финландия премахва уроците по писане на ръка за началното училище. Децата вече ще пишат само с печатни букви, като на клавиатура. Facebook излъчва интернет от гигантски дрон, захранващ се със слънчева енергия. В Япония откриха първия хотел обслужван изцяло от хуманоидни роботи. Имплантирането на чипове навлиза съвсем реално в живота ни.

Написах "ни", а всъщност не е "ни", защото ние тук все още се измъкваме от една дълга несвобода, принуждаваща ни ежедневно да живеем наполовина в миналото, и сравнявайки непрекъснато какво е било през соца и какво е сега. Миналото е изговорено, но само донякъде, както и изживяно само донякъде.

Намираме се в дълъг процес на адаптация към един много по-напреднал във всяко едно отношение свят, в който (процес) ежедневните теми за разговор са очите на статуя, остатъците от паметник, отсечена вишна, превзети като от вражеска войска защитени природни територии, възелът на откъс от магистрала. Всичко е малко, с миниатюрни мащаби, почти заковано в нас с остарели представи като с ръждив пирон.

Прогресът тук може да се случи само чрез хора, постигнали някаква умствена и духовна свобода, която постепенно се изгражда. Скокове не са възможни, затова и малкото трябва да бъде поощрявано. А то е, че има хора, които се опитват да извадят пирона от себе си. И не го правят за да го забият в съседа си, а за да го разкарат.

Обществото се прочиства от миналото не с нови технологии, а с един ръждив пирон по-малко. Трудно е да се гради вкус и култура в младите, когато ние, остатъците от ръждивото минало, рушим природата и я изземваме с грозни средства, застроявайки я с отблъскващи, неконкурентни с европейската среда къщи, хотели и обществени сгради. Така новите поколения нямат шанс да знаят дори и това, което ние знаем.

А то е, че през соца беше построен един истински красив и елегантен курортен комплекс „Албена“, и подобен повече никога не се случи. Младите растат в деформирана от лошия вкус действителност, която за тях е норма. Те не познават друго.

Изкривената действителност изскача и от устата на интелигентни хора като Радан Кънев, човек с добри намерения като начало, но с времето стана ясно, че всъщност той не е човек, а учещ се политик. Извън всички фатално изпуснати възможности да напусне коалицията, за да спаси доброто име на все по-несъстоятелната „партия“, която представлява, Кънев направи опит и за дребна манипулация чрез тълкувание на карикатура. Макиавели би се засрамил от безпомощността на учениците си тук.

Преди дни Христо Комарницки публикува карикатура в която коалиционните партньори държат знаме. Знамето е развятият гол Радан Кънев хванал се за прът. Символизмът е унищожителен за РБ, но Кънев написа в туитър, че всъщност виждал в тази карикатура нещо много положително. Той е единственият човек, който вижда в нея нещо положително.

Това показва стряскащо откъсване от действителността, липса на чувство за реалност, или пък лицемерие и опити за еквилибристика, които са разрушителни за него и електората му. Подобно изкривяване на действителността от страна на политик претендиращ за честност, откритост и безкомпромисност, е много по-опасно от познатото зло.

От познатото зло очакваме познатите злини, но когато познатите злини започват да бъдат развявани като знаме на истината под формата на лъжлива интерпретация, нещата загрубяват. Тази интерпретация е лесна за разобличаване от нас, свикналите с ръждивите пирони на миналото, но за младите тя всъщност е подмолно забиване на същите ограбващи истина и свобода пирони, в техните сърца.

Отнемането на свобода, подмяната на истината с лъжа, фалшивите интерпретации, са лесно разпознаваеми за моето поколение. Ние сме изградили в себе си параноичен „уред“, разпознавателен гайгеров брояч към лъжата, трениран в една действителност налагала безапелационно лъжата и липсата на свобода. И когато виждаме един млад политик да се опитва да си служи с похвати за които няма „талант“, няма как да не се разочароваме.

Политиците са представителна извадка на самите нас, нищо повече. От тях не можем да очакваме повече отколкото от себе си. И е въпрос на живот и смърт за тази нация да разбере, че „те“ наистина сме ние.

Фалираха медии. Кой и как ги фалира, всеки знае. След като фалираха, един журналист се изля публично, критикувайки собствениците им и метода на работа в тези медии. Ако този журналист го беше направил докато работеше за тях, и беше напуснал работата си в несъгласие с методите на управление, жестът му можеше да бъде наречен смелост.

Сега този жест не е нищо повече от вой на роб от който вече нямат нужда, и той, изпаднал в паника как ще се прехранва, ненавижда и плюе „освободителите си“.

Имаше ли журналистически протест и масови оставки когато кризата в медиите започна да се разпростира като октопод? Нямаше. Трудно е да си безработен, но журналистите насочват и създават общественото мнение. Тяхното поведение е от огромно значение за нивото на осъзнаване на правата и отговорностите на обществото.

Да, едни лоши хора са впримчили този мил и добър народ. Но „народът“ е народ само ако има достойнство. Иначе е сбирщина, на която Радан Кънев се опитва да пробутва разгромяващи карикатури като позитив.

Критиките към него и към претендиращите за морал и истина, трябва да бъдат безмилостни, защото от тях се очаква да спазват правилата, които са обещали да създават. Въпрос на оцеляване на младото поколение в България е да разбере, че има правила. Само по този начин то ще се научи на чувство за отговорност първо към себе си, а после и към държавата.

Ако кандидатите за промяна ги нарушават още в първата година на избирането им, те не заслужават втори шанс. А от там следва, че границите са отворени, слава богу. Младите са свободни да потърсят шанса си в някой морално по-структуриран свят. Да ги спираме би било лицемерен егоизъм.