Съдебна палата ли е, мол ли е? Промоциите - големи, намаленията - периодични, а вътре весел кикот.
В този мол всеки ден е петък и все е черен, защото търговията тече с пълна сила.
Пред касите - опашки. Пред пробните изплуват срамни тайни за задните части на Темида, които трудно могат да бъдат прикрити с конфекция.
И като във всеки мол, тук основната цел е печалбата. Има си и кът за забавления - въртележка, на която с викове се сменят прокурори и съдии, катапулт, който изстрелва извън системата всеки неудобен. Има си дори и кино, в което се прожектират СРС-та.
Най-новият филм има прост сюжет - две каки си говорят, особено едната. Другата май записва и гони кучето, което се катери по мебелите или ближе краката на масата.
От всяка дума в този драматичен монолог, в който Ласи е многократно призована да слезе от кувертюрата, изплуват познати персонажи от други филми. Въпреки силните си послания и готовността на едната кака да разкаже за всички промоции в мола, филмът се възприема като нещо познато. Никой не иска да я чуе, а тези, които са назовани не могат да се саморазследват.
Надцакването продължава - дама, поп, асо, шпионин, съдия, прокурор... Картите са на масата и всички ги виждат, но в игрите на глада всяка кака може да е присмехулка. Астерикс е враг на Шерлок Холмс, а най-главният се прави на "Марсианецът" - не чувам, не виждам, на друга планета съм.
Но така е в този мол - пазаруваш, ядеш, гледаш и накрая идват киселините. С дъх на найлон и спомен за промоции, от които никой не печели.
Всички главни герои са като миньоните - приличат на жълтък от шоколадово яйце и никога не знаем какви нови изненади ще изскочат от главите им. Кутии, пълни с тайни, които никой не иска да си вземе.
