Ситуацията около съдебната реформа у нас е толкова напрегната, че в последните седмици драмите излязоха извън пределите на страната и се насочиха към далечни и неочаквани географски ширини.
Първо, в края на юни правосъдният министър Христо Иванов заяви, че обсъждането на Закона за съдебната власт „било като партийно събрание в Северна Корея”. Това стана повод ВСС да поиска оставката на Иванов, а главният-прокурор Сотир Цацаров да му отговори с цитат от Мао Дзедун – „Нека не възприемаме хода, че който не е с нас, е против нас. Нека да цъфтят сто цветя”.
Тази словесно-историческа престрелка с лек геополитически привкус ми дава повод да ви запозная с някои особености на политическия живот в региона, за който говорят двамата противници, а заключенията оставям на вас.
Тази история започва от улица „Уисаданг-даеро” номер 1, където се извисява сградата на парламента на Южна Корея. Времето е прекрасно за разходка из центъра на Сеул, а депутатите в 300-членния парламент са в почивка, което означава, че спокойно мога да вляза в пленарната зала на демократичната част от Корейския полуостров.
„Добре дошли! Това е нашият парламент”, посреща ме любезно усмихната корейка, която от няколко години работи като парламентарен квестор. Тя ме въвежда в тайните на корейския политически живот, който задължително трябва да бъде проучен и от министъра, и от главният прокурор на България.
Първо, Южна Корея, като една от най-силните икономики в света, се управлява от президент. Госпожа Парк Гън-хе стана първата жена, която след избори пое управлението на страната през 2012-та година. Тя често идва в парламента, но рядко остава за пленарните заседания, защото времето й е крайно ограничено.
Един президент, един мандат
Според корейската конституция президентът има право само на един мандат. Това го стимулира да работи сериозно без мисъл за нова политическа кампания и избори, които да предпоставят популистки действия и решения, целящи политическа популярност. Ограничението е въведено през 1987 година, за да предотврати връщането на власт на някои авторитарни елементи. Това превръща корейския политически живот в истински спринт към непрестанно самодоказване на принос към развитието на страната, а търсенето на политически консенсус и компромиси сред партиите са недопустима загуба на време за един корейски президент. Само за две години, г-жа Парк смени цели петима премиери. Това често крие и определени рискове.
С импийчмънт от парламента беше остранен президента Но Му-хен, който трябваше да чака решение на Конституционния съд, за да продължи мандата си, а двама негови предшественици завършиха мандатите си със сериозни обвинения в корупция. Друг държавен глава – нобеловият лауреат Ким Дае-джунг направи всичко възможно, за да задвижи мирния процес със Северна Корея, отивайки на крака в Пхенян при Ким Чен Ир, но и той се оттегли без аплодисменти.
Всичко това ме навежда на мисълта, че депутатите в Корея не трябва да бъдат подценявани. На всяка от 300-те банки има модерни системи за навигация из законопроектите, които всеки парламентарист може да управлява с тъч скрийн. На същият този екран се гласува.
- Случвало ли се е народен представител да гласува на чужди екрани, не само на своя? – питам любезната дама.
- Не – след кратък размисъл отговаря квесторката и с недоумяващ поглед ме пита – Как ви хрумна това?!
- Аз... виждал съм и такива парламенти – мънкам засрамено без да навлизам в подробности.
В двете страни на пленарната зала забелязвам няколко тъмни стаи с надпис на корейски. Обясняват ми, че това са стаите за тайно гласуване на депутатите. Когато народните избраници трябва да гласуват закон от национално значение, те влизат в тях и гласуват на тъмно, без да се влияят от политическата си принадлежност. По съвест, а не по партийно поръчение. С бюлетини в тъмните стаи се избира и председателят на парламента.
Кръв и чест
Не винаги всичко преминава гладко. В миналото е имало толкова горещи дебати, че пленарната зала се е превръщала в истинско бойно поле. Но не си представяйте дебели чичковци, които си разменят непохватни удари, а истински масов бой на хора, някои от които владеят бойни изкуства.
Вижте това видео. То е от първия голям масов бой през 2009 г. Тогава след обсъждане на медийното законодателство се получава сблъсък, който продължава няколко часа. В мелето изобщо не се прави разлика между мъже и жени, а група депутати накрая се барикадират в пленарната зала и дори използват пожарогасители в саморазправата с опонентите си.
Година по-късно депутатите се сбиха и при обсъждането на държавния бюджет. Никой обаче не отрича, че въпреки тези сцени, повечето от тези мъже и жени са водени от мисълта за развитието на своята страна. Затова и страстите са по-горещи.
Вероятно това е причината срещу централния вход на парламента да има футболен стадион, на който депутатите могат да разпускат. Спортът за един мирен свят... Представям си приятелски мач между корейските депутати и бистришките „Тигри”. И без това държавният самолет не е летял скоро към Азия.
Съдебна реформа и борба с корупцията
В момента Южна Корея е сред държавите с най-ниски нива на престъпност и корупция. Както имах възможността да ви разкажа в първия си пътепис от страната, когато вината на някого се докаже, независимо дали той е убиец, изнасилвач или крадец, той се принуждава да пресъздаде престъплението си по начина, по който го е извършил.
Картината е смайваща – престъпникът е с вързани крака и ръце, воден от полицаи, които го принуждават да направи възстановка на деянието си, често пред телевизионните камери. Така освен присъда, често престъпниците са обект на публично унижение.
Прокуратурата в страната е подчинена на Министерството на правосъдието, а главният прокурор беше разследван за фалшива адресна регистрация (много тежко престъпление, за което в Корея се влиза в затвора) и за укриване от военна служба. Прокурорите не водят война със своя принципал, но е всеизвестно, че отношенията с полицията понякога са доста обтегнати. Основната причина е, че и двата органа имат разследващи функции и често блокират работата си взаимно.
„Обвиненията срещу политици, прокурори и корумпирани бизнесмени обаче са факт”, обяснява ми по-късно един нов корейски приятел, с когото си говорим за правосъдието в Корея и в България.
В началото на пролетта премиерът И Уан-ку беше принуден да подаде оставката си заради разразил се корупционен скандал. Оказа се, че е бил финансиран от бизнесмен, собственик на строителна фирма, който се самоуби и го назова в предсмъртното си писмо.
В следващия пътепис ще се пренесем на границата със Северна Корея и „Мостът, от който няма връщане назад”.
