Когато водата се отдръпне, остава калта. И тогава обикновено разбираме какво всъщност ни е връхлетяло.
Някои се заливат с кофи с лед, мислейки че това е модерно, а други остават без дом, защото природата отмива къщите им.
И все пак ми се иска да започна оптимистично. Дори и след библейския потоп, изгрява слънце и започваме на чисто. В политически план обаче това едва ли ще се случи. Защото, потънали в безвремието на все същите кандидати за власт, генералната промяна прилича на лед в кофа, която ще се изсипе колективно върху главите ни още тази зима. И предизвиканите ще бъдат повече от трима.
Кариеристи, ренегати, довчерашни протестъри, влизащи в листи на партии, срещу които уж протестираха, увеличаваща се цена на тока, почти фалирало здравеопазване. В последната година правителство, преяло с власт и две правителства без никаква власт.
Да, потопът свърши, но къде е белият гълъб на надеждата? Много ми се иска да го видя. И дали той се крие само в изборите след месец? Аз се съмнявам. Защото, за съжаление, в трагедиите се крие нашето обединение. А в политиците се крие нашето разделение. Затова, когато водата си отиде остава калта. Но и когато кампанията приключва, обикновено остава все същата кал.
