След малко повече от седмица клатещата се от скандали световна футболна централа ще публикува последното издание на редовната си класация за нивото на националните отбори. Въпреки всичките проблеми около ФИФА, подозренията в корупция и сенчесто влияние на този или онзи спонсор, ранглистата ѝ е най-точният инструмент за моментното представяне на тимовете от цял свят.
Покрай последното ѝ издание футболните анализатори от цял свят се впечатлиха, че начело за първи път в историята си може би ще застане не някой познат футболен колос, а Белгия. Скромната европейска страна с площ колкото 1/3 от България и население малко над 11 милиона души в последните години уверено върви нагоре, има блестящи футболисти и неслучайно е в подножието на световния връх.
Първото място за белгийците изобщо няма да е незаслужено – в моментната октомврийска класация Компани, Фелайни, Азар и компания са трети, изпреварени от Аржентина и Германия. Според последните резултати първото място съвсем няма да е мираж, тъй като конкурентите пропуснаха важни точки, а момчетата на Марк Вилмотс уверено се класираха на Европейското с категорични победи в последните два мача (3:1 и 4:1), звездите им продължават да мачкат в най-елитните първенства на Европа, а големият им успех не само в таблиците, но и на някой от следващите големи форуми, е въпрос на време.
Какво е интересното в случая – възходът на белгийците е плод на целенасочена политика за 10-15 години. Или точно толкова време, колкото имахме и ние след последните ни класирания на големи футболни финали. Ако се върнем назад във времето, Белгия не може да се похвали с кой знае какви традиции и в последните 25 години неизменно е много далеч от топ 10 в света.
През 2009 пада до най-незавидната позиция и 66-то място в света (преди това може „да се похвали“ и с 55-то и 42-ро). Точно по това време ние още сме на вълната от „златното поколение“ и имаме във визитката си едно 15-то и едно 18-то място.
Оттогава насам нещата се развиват със съвсем противоположни посоки – след седмица Белгия може и да е номер 1 в света, а ние „гордо“ ще финишираме някъде по-близо до 100-тицата (в момента сме 78-и, точно зад Хаити).
Отдавна ни изпревариха футболни колоси като Кабо Верде, Конго, Узбекистан и Буркина Фасо. И ако решим да се абстрахираме от другите и погледнем себе си, трябва да връщаме няколко страници назад из архивите на ФИФА, за да намерим нещо положително на наша сметка. Да не говорим колко по-тъжно може да стане в предстоящите квалификации, в които сме в „удобната“ компания на Холандия, Франция, Швеция и Беларус.
В последната година от квалификационния цикъл за Евро 2016 изтърпяхме доста мъки и в крайна сметка финиширахме четвърти. Но не в света, а в групата. И не зад Бразилия, Италия и Швеция, ами преди Малта и Азербайджан. Да беше само това, ами и клубният футбол е в безподобен батак – два столични гранда са в небитието (един повече, друг по-малко), "Левски" е на държавно изкуствено (или спонсорирано) дишане, а в провинцията всичко е въпрос на нечие упорство.
Единствената реформа в сектора е една недомислена директива за временно преобличане на младежи като титуляри и... един „важен“ строеж на база за БФС и националите.
В резултат на управленско твърдоглавие и футболно бездушие изпуснахме поредни квалификации, следващите вече са ни „висока топка“, особено с такъв способен отбор и такъв авторитетен треньор.
Ако кажем, че Белгия е твърде далеч от „нашата черга“, нека не променяме първата буква и да се огледаме в Босна – когато ние победихме Франция насред Париж, е спорно дали тази държава изобщо е била нарисувана на всички карти. Сега босненци са на бараж за Европейско, а графиката им прилича на кривата, описваща личното богатство на корумпиран роден кмет – само напред и само нагоре (през 1996 Босна и Херцеговина е „далеч под чертата“ след 150-то място, днес е на 30-то и ще продължава продължава нагоре).
Ами примера с Ирак и увереният престой в средата на таблицата (и често преди България), докато в територията на страната се редуват бомбардировки, атентати и „спасителни“ операции с пехотинци в тежко въоръжение. Същото важи за половин Африка, която е раздирана от конфликти, но футболът се развива независимо от всичко останало.
Ние през това време се чудим дали проблемът „ни е в главата“ или пък е защото „гледаш само фейсбука и коментираш каква кола си си купил“. Вместо да говорим празни приказки за това, че нивото ни е такова и че няма как да се оправим, трябва да опитаме да внесем всичко онова, което работи из целия свят, и при нас.
Изключения като победата на юношите или проблясъците в средата на кампанията са по-скоро изключение. Защото проблемът ни е много по-сериозен и когато не вярваме на приказки, ще трябва да повярваме на цифрите.
Нула класирания за Европейско и Световно от седемте последни опита, десетки места срив в класирането и нула желание за промяна.
По-тъжна история от това – здраве му кажи. Поне до следващото издание на класацията на ФИФА.
