Старото клише твърди, че каквото и да ти говорят, трябва да ти е ясно, че става дума за пари. В големия клубен футбол е точно така, но става дума за големи пари. В средата на месеца от две различни първенства се появиха две идентични новини, подчертаващи горното в дебел и плътен червен (и червено-син) нюанс.

Първи бяха от Испания – авторитетният вестник „Марка“ оповести изследване за нивата на заплатите в Примера дивисион и, о, чудо, „галактическият“ Реал отстъпва първенството по харчене. Барселона е начело с впечатляващите 347,9 млн. евро на година, а вечният враг от Мадрид е на цели 20 милиона евро назад.

Сборът на заплатите в Барселона и Реал „правят“ над половината от общите разходи за възнаграждения в Ла Лига (общата сума за всичките 20 тима е 1,28 млрд. евро на година). Сега най-забавното – трети по разходи за заплати са в Атлетико (Мадрид) с годишен бюджет от... малко над 100 милиона. Или три пъти и половина по-малко от грандовете (спомнете си отново миналия сезон на Атлетико и отново да проверим дали парите автоматично значат успехи и обратното). На опашката на таблицата става още по-чудно – Алмерия, Елче, Ейбар и Кордоба харчат на година между 10 и 15 милиона или горе-долу колкото някои от звездите на Реал и Барса получават като заплати за 7-8 месеца.

Логично е да кажете, че в Испания нещата винаги са се случвали по особен и различен начин. Е, тогава да разгледаме какво се случва на Острова. Сигурно си мислите, че Челси, Манчестър Юнайтед и Сити „колят и бесят“, когато става дума за заплати, а сумите са значително по-високи от тези в Испания. Донякъде ще сте прави – „оазисът на футболното харчене“ е Манчестър. Юнайтед и Сити заемат първо и второ място в своеобразната класация, като Руни и компания даже „пишат история“, тъй като миналия сезон за първи път минаха границата от 200 милиона паунда на сезон (точно 214,8 млн или 274 милиона евро), а през тази година гръмките трансфери ще им излязат още по-солено. Дори да вземем само Фалкао и Ди Мария, сумата пак ще е впечатляваща.

Че призовата двойка допълват „шумните съседи“, не е новина за никого, но виж третото място и отсъствието на Челси от него си заслужава внимание. Според прогнозното изследване на „Дейли телеграф“ за разходите за заплати през настоящия сезон лондонският Арсенал ще изпревари съгражданите си, доскоро доминиращи заради дълбоките джобове на Роман Абрамович. За миналата година „топчиите“ са изхарчили за заплати 166,4 милиона паунда (или около 210 млн. евро), а с новите попълнения от лятото тази година сумата би скочила до над 180 милиона паунда. При Челси миналогодишните разходи за възнаграждения от 176 милиона паунда най-вероятно ще бъдат намалени заради раздялата със скъпоплатени имена като Франк Лампард, Ашли Коул и Фернандо Торес.

В Германия Байерн е „болен“ от същия вирус – Гьотце и Рибери всяка година взимат по 12 милиона евро за заплати, обичайните заплати за останалите титуляри са над 5 милиона годишно. Което отново прави обща сума от близо 150 милиона евро.

Изводът от всичките тези цифри и главозамайващи суми е ясен – в големите първенства като цяло заплатите растат уверено и вече гонят по бомбастичност гръмките трансфери, които доскоро бяха единствения „неразумен проблясък“ на градовете. Спадовете в „перо заплати“ са по-скоро потвърждаващи правилото или пауза за по-сериозен скок, а към „обичайните заподозрени“ с пълни банкови сметки вече започват да се числят и нови имена.

Май единственото изключение е в Италия, където клубовете харчат доста по-разумно и в последните години трендът е негативен. Този сезон само Ювентус минава границата от 100 милиона евро за заплати, Рома, Милан, Наполи и Интер са в челната петица с бюджети между 96 и 70 милиона евро.

Как трябва да бъде? „През пръсти“ като в Реал, Барса и Юнайтед или „с разум“ като в Калчото. Зависи кого питаме за верния отговор. В последните години един призрак броди из футболна Европа. Не говоря за Фернандо Торес – дори и той най-накрая се показа „в плът и кръв“ като реализатор и частично зарадва феновете на Милан. Става дума за финансовия феърплей, с който от време на време УЕФА плаши не само големите грандове, но и „титани“ на родната сцена като ЦСКА, Левски или Лудогорец. На Герена вече отнесоха наказание, което поне за малко ги причисли  към престижната компания на Интер, Монако, Манчестър Сити и ПСЖ. Според регламентите на централата всичко е много просто – не трябва да харчиш повече, отколкото получаваш. Дали за трансфери или за заплати – все едно. Ако клубовете искат да глезят звездите си с чекове с много нули, трябва да могат да си го позволят. Реал, Юве и останалите го могат, но Атлетико и Рома могат да им объркат сметките още този сезон в първенствата или в Шампионската лига.

Защото футболът не е счетоводство, нали така...