Човек, който току-що е спечелил апартамент от лотарията. На това приличаше прoф. Георги Близнашки в момента, в който президентът Плевнелиев го представяше като служебен премиер на Република България. Вярно, служебен, но все пак премиер - напълно в духа на чл.99 от Конституцията.
Неговата Конституция. Не е нужно да си бил студент на Близнашки, за да знаеш как бащински се гордее с нея. Самочувствието му на конституционалист през годините в БСП го беше направило почти дисидент в рамките на Столетницата. А след това именно ореолът на нормостроител на съвременна България беше сред причините да бъде припознат като свой от млади и стари протестиращи – по време на окупацията на СУ и при събирането на подписи за президентския референдум.
За какво ти е партия (особено пък БСП), когато цяла Конституция ти стърчи от CV-то...
Заради всичката тази привидност, попадането на Близнашки в редиците на ДПС и всичкото говорене срещу съдебната реформа преди това могат да се обяснят и съвсем просто и емоционално. Един човек с висока самооценка се оказва ненужен за сегашната власт, а, на всичкото отгоре, тя запретва ръкави и се готви да реформира с теслата най-милото на професора – неговата, почти съвършената Конституция...
Очевидно, обаче, Близнашки не е станал експерт по съдебната реформа от екипа на Местан, Пеевски и Цонев (само) заради наранените си чувства. Да се върнем към събитията от преди година.
Надпартийният по дефиниция кабинет смени цял куп ключови областни управители преди изборите – в Пловдив, Русе, Монтана, Плевен и други. Повечето новоназначени бяха по един или друг начин свързани с партията на Бойко Борисов. Зам.-министри пък станаха бивши депутати и високопоставени чиновници от първия мандат на ГЕРБ.
Може би най-важното – именно кабинетът „Близнашки“ пое всичките негативи от триумфалното завръщане в митниците на един любим герой от първия мандат на Борисов – Ваньо „Ало“ Танов. Мотивът тогава беше в стил „имаме извънредна ситуация, трябват извънредни мерки“. Едно към едно с назначението на Делян Пеевски в ДАНС, което самоуби коалицията зад Пламен Орешарски.
Едно към едно, ама, уви, без протестите.
Без излишно напрежение, служебното правителство върна ГЕРБ на власт месеци преди гласоподавателите да направят това. Бойко Борисов отново стана премиер, но без грам да е разбрал грешките си от предния път. И сега, въпреки всичките коалиционни разправии за пред медиите, отново държавата се управлява по телефона. Просто освен Неговия телефон има още няколко по-малки.
Такъв модел се нуждае от спокойствие и сянка. Нуждае се от следствие, съд и прокуратура, които добре знаят къде да пипат и (много по-важното!) къде – не. С една дума, трябва й сегашното статукво. В него кариерното развитие на всеки магистрат зависи от централизиран орган, оплетен в скандали и (подозрително приличащи на зависимости) познанства. В него шефът на съда си привиква съдии от Горно Нанадолнище, които може да върне обратно в първия момент, в който не решат някое дело както той им е разпоредил. В него прокуратурата с почти нищо не се е променила от средата на 80-те.
Всеки, който иска такова правосъдие, може да разчита на поне един партньор в Пленарна зала. Движението за права и свободи символично подкрепи идейната рамка на съдебната реформа, но неговите представители категорично твърдят, че сегашните реални опити тя да бъде реализирана са просто лична саморазправа с този или онзи. Хората на Местан виждат промените в правосъдието някъде в неясното бъдеще, когато бъде свикано Велико народно събрание. В същото време, един куп забъркани в скандали магистрати (и някои членове на ВСС) сутрин, обед и вечер се кълнат, че нямат нищо общо с ДПС. Да се чудиш защо ги питат за това.
Преди да се врече във вярност на ДПС, Георги Близнашки громеше съдебната реформа (била „Изнасилване на Конституцията“, пък уточнихме, че основният закон си му е като родно дете) и лично правосъдния министър Христо Иванов („Няма един работен ден“, „Аз постоянно му дърпах юздите“).
Не се съмнявайте, ето това ще е мощната опорна точка на ДПС: Трябва да има реформа, ама не със сегашния екип на Министерството на правосъдието, дайте да изчакаме малко, пък после ще подкрепим нещо, което само ние знаем какво е.
Борисов на няколко пъти каза какво мисли за правосъдието в Румъния, където политици влизат в затвора - не ми ги хвалете, това е лов на вещици, ние сме по-добри от тях. На този фон вече един път ГЕРБ бламираха Христо Иванов като под носа му вкараха в парламента съдебната реформа според представите на прокуратурата (която, пак да припомним, като организация и биография на някои ръководни кадри, си е все така във времената на НРБ). Тогава премиерът за пред камерите се извини, но жестът беше ясен.
Ясно е и какво ще се случи сега – след масирана атака от едни медии, заставане „като един“ на ДПС в парламента и „изненадващи“ катарзиси на някои депутати и цели парламентарни групи, премиерът ще заяви, че около реформата вече няма консенсус и ще трябва малко да почака. Ще подаде оставката на Христо Иванов.
Междувременно Пеевски може да спре да ходи на работа или направо да си намери друга (в странство) – нали Бойко Борисов вече каза, че с движението ще може да се разговаря, когато успелият млад мъж се махне. Пък и как да не се прегърнеш с ДПС, когато вее като знаме професора премиер, който те е върнал на власт? Това си е човек за министерско място, ако не и даже за Конституционния съд.
Следете кариерата на Близнашки. За лотарийните игри не знам, но явно за политическите има нюх.
