Категорично има нещо гнило в България. Това изречение носи културологично послание за все по-малко хора, защото все по-малко хора знаят кой е Хамлет. Хамлет е датски принц от едноименната пиеса на „Шекспир“. Обявявайки, че има нещо гнило в Дания, той току що е разкрил мръсните тайни на семейството си. Това е възможно най-простия и повърхностен начин да обясня една от темите на пиесата.
Възрастното поколение е свикнало на гнилото в България, макар и да му се противи – поне на думи. Младите обаче са друго нещо. Или поне би трябвало да бъдат. Онзи ден едно момче от приятелите ми във "Фейсбук", един от петте хиляди мои „приятели“ - какъв дружелюбен човек съм, да не повярваш - беше качил в профила си своя снимка. Беше се снимал в нещо като офис на чийто стени висяха портретите на Тодор Живков и Георги Илиев – мутрата от романтичните времена когато престъпността не беше мутирала в корпоративна мафия, а си беше класически моделирана по „Кръстника“. Вярно е, че Илиев изглеждаше добре за мутра. Запознах се с него случайно през 1997 г. в „Нерон“, бившото лятно кино в Борисовата градина. Историята е забавна, но не ѝ е сега мястото, и завърши с това, че с моя приятелка получихме подарък по грам кокаин, който изхвърлихме в кошчето за боклук на изхода. Хубавец или не, той умря по очакван за заниманията му начин. Моят непознат млад приятел от "Фейсбук" обаче се беше снимал пред портрета на мутрата и на Живков с разперени ръце, и пръсти в знака на победата. Под снимката беше получил над 150 лайка. Несъмнено тази снимка е знак на победа на Живков и Георги Илиев от гробовете им.
Хем се шокирах, хем не. Аз съм родена само 18 години след идването на комунизма, и добих представа какво е било преди него едва в последните двайсетина години. Той пък е роден вероятно малко след падането на комунизма, и в момента колкото и да говорят родители, баби, дядовци и роднини какво е било, непознатият ми млад приятел няма идея пред какво се снима щастлив, усмихнат и изпълнен с явно възхищение. Снимката му пред тези портрети показва, че родителите му изпитват носталгия към времената на Живков, не той. А култа към мутрите тук е просто отчайващ. Като че ли българските момчета са отглеждани и възпитавани главно от майки-мутреси и кухи лейки. Ролята на жените в това възпитание е доста интересна, но не е тема на този текст.
И понеже гнилото в България избива най-явно в политиката, гледахме и предизборен клип в който кандидатиращия се за общински съветник внук на „бай Тошо“, Тодор Славков агитира на турски с някакъв негов приятел. Двамата са с фесове. Дали е спечелил или не, не знам, а и не ме интересува. Интересува ме това, че ако ще и 100 текста да напиша срещу носталгията по соца, те няма да имат никакъв ефект. „Здравеопазването и обучението беше безплатно, жилищата бяха евтини, всички ходеха на море“ и т.н. Изненадващо е, че на никого не му е липсвала свободата. И има някаква перверзна логика в затворническата психика. По-добре е да имам малко, но безплатно, и да не ме пускат в чужбина за да не знам какво губя, отколкото да имам шанс да пътувам и да работя където и каквото пожелая, защото не вярвам, че ще успея, и само ще ме е яд, че съм беден боклук. И тогава се появява цирк „Български избори“ с ново попълнение клоуни като Тодор Славков, а клоуните-ветерани вече директно нападат НАТФИЗ.
Студентите от НАТФИЗ получиха безценния си шанс да се отсрамят с бунт и протести благодарение на второто нападение на Сидеров. При първото фейсбук демократите настояваха, че не бива да му се обръща внимание, защото той това искал. Това беше нелепо. Както и беше нелепо мълчанието на натфизчии от страх, глупост, мързел или всичко заедно. Но крушката не пада по-далече от дървото. Родителят на едно от децата, въвлечени в сидеровия скандал, е известна личност, която зададе във фейсбук също така нелепия въпрос „Кой е Делян Пеевски?“ на 14 юни 2013, когато излязохме да протестираме в истерия от назначението му. Да живееш в България, да си част от елита ѝ и да не знаеш кой е Делян Пеевски, е нелепо. Съответно каквито родителите, такива и децата. Не са виновни те, милите, че са овце, които ще мълчат като ятаци на разпит от страх от лошия чичко, а безгръбначните им родители. И лошият чичко като видя, че може да вилнее свободно, се развилня отново и си вкара огромен автогол, защото младото поколение реши, макар и със закъснение, да реагира.
Същото беше и на протестите. Докато софиянци, главно на средна възраст, трамбоваха като на първомайски парад всеки ден по жълтите павета в жегата, „ранобудните“ студенти се събудиха два месеца и половина след началото на протеста, и запротестираха. Нямаше как да пропуснат морето и ваканцията.
Извън неадекватността на младите, след първото нападение на откачалника Сидеров, явно следвайки абсолютно нелепата логика да не се обръща внимание, защото това иска ТОЙ, нито МВР, нито депутатите, нито никой не направи някакво изявление. Имал имунитет. Хубаво, че той има имунитет, ама заобикалящата го среда май е имунизирана срещу смелост и достойнство, и не е виновен, който яде зелника, а който му го дава. Електорат вече няма как да спечели, но поне да се подмаже на шефовете от Русия.
Преди Хелоуин разни патриотично настроени родители клеймят празника със страстта на българската църква срещу Мадона и йогата. Това беше любимият празник на дъщеря ми. Никога няма да забравя обиколките по къщите, тълпите щастливи маскирани деца и огромното количество събрани бонбони и вредни неща, които ядяхме месеци наред след това. Денят, в който е разрешено да си хапваш шоколад колкото си щеш. Но този празник е диверсия на гадната Америка. Волен Сидеров пък е подранилият Хелоуин от Русия. И българският страх е в неправилна посока. Не се страхувайте от американски детски празници, а от собствения си страх – дали от Сидеров, дали от протести, или просто от Хелоуин.
И в този ред на голями и малки плашещи мисли и констатации, фактът, че централата на „Атака“ и Комисията по досиетата (каква "влюбена" двойка), се намират под един покрив с Националната опера и балет, предвождани от чугунения Стамболийски, потвърждава, че Хелоуин тук винаги го е имало. Той е древен пра-български празник, откраднат подло от американците, и ще пребъде по нашите земи. Дори и да сте достатъчно глупави и безсърдечни за да лишите децата си от Хелоуин, можете да бъдете спокойни - в сградата на операта маскеният бал никога не спира.
