194 секунди – точно толкова бяха необходими на Златан Ибрахимович да се разпише в първия си мач с фланелката на Манчестър Юнайтед в контролата срещу Галатасарай. И то какъв гол – задна ножица за 1:0, докато коментаторът още не беше изброил имената на титулярите.
Само че крайният резултат беше 5:2, а голове отбелязаха още Уейн Рууни (на два пъти), Хуан Мата и Маруан Фелайни, а Маркъс Рашфорд беше в основата на поне две от попаденията.
Ако дебютът на Ибра беше „заглавието“ на таблоидите, то „статията“ на медиите написаха останалата част от футболистите в червени фланелки (в случая в бяло с третия екип на „дяволите“) – отлични подавания, комбинативна игра и разнообразни голмайстори.
Така обликът на „новия Юнайтед“ изглежда повече от обещаващ, но дали с толкова много добри изпълнители в атакуващ план (а и с очаквания толкова много Пол Погба), Жозе Моуриньо няма да си има проблеми и „бомбата в съблекалнята“ да избухне със закъснение от само няколко кръга?
Когато Златан напусна терена (заедно с още четирима от звездните титуляри на Моу), нещата за Юнайтед не се развиваха по план – два безответни гола от турския гранд и нещата започнаха да приличат на плашещата загуба от Борусия Дортмунд преди седмица. Тогава „дяволите“ катастрофираха с категоричното 1:4, а Жозе Моуриньо не си е представял такъв старт на подготовката, дори и в най-лошите си кошмари.
Ибра и Рууни безспорно са два от „диамантите“ в короната на Юнайтед – английският капитан не изигра най-добрия си сезон миналата година и със сигурност ще иска да се докаже през тази. За охолната командировка на шведа в Париж също можем да говорим много, но без помен от „голямата игра“, в която отново влиза с фланелката на един от топтимовете в Англия.
Само с тяхна помощ обаче Моуриньо може би нямаше да спечели срещу Галатасарай.
„Златният жокер“ (точно както и в края на миналия сезон) се казваше Маркъс Рашфорд – младокът изведе Валенсия отлично по крилото, а след центрирането Рууни изравни резултата. Малко по-късно, след отлична солова акция и брилянтен финт срещу турски защитник, тийнейджърът стигна до вратаря Муслера, излъга и него и остави за Рууни най-лесното от „бялата точка“.
До края на мача отново Рашфорд беше човекът с най-много заслуга за вариативното нападение на своя тим, а в отворените от него пространства Мата и Фелайни направиха разликата впечатляваща и „размахаха пръст“ към предстоящите съперници (и най-вече към „шумните съседи“ от Манчестър, с които скоро „червените“ ще се срещнат в Азия, а със следващите съперници, познати от Премиършип – Евертън).
Това, което със сигурност се харесва на феновете на Олд Трафорд, е и нещото, което липсваше при Ван Гаал – многото атаки, постоянната „обсада“ на противниковата врата и опитите за попадения, независимо от резултата и играта на съперника. Юнайтед на холандеца беше толкова беззъб, че не би могъл да отхапе резен диня. Сега почти същият отбор (заедно със Златан и евентуално с Погба и когото друг видим с червената фланелка до края на месеца, разбира се) ще е способен да вкара повече, отколкото можете да си представите – ситуациите се създават постоянно, атакуващите играчи се движат по целия терен, няма и помен от безбройните подавания назад, заради които Юнайтед, въпреки звездната скамейка, се беше превърнал в един от най-скучните тимове във Висшата лига.
Сега се оказва, че Ибрахимович (а и всеки от останалите) може да бъде само брънка във веригата. Ако звездите на Юнайтед нямат проблем с това, за съперниците им става лошо. Ако един от тях реши, че трябва да е най-важен, проблемите за Моуриньо ще дойдат със скоростта на Антони Марсиал. Французинът също не е извън сметките, същото важи и за Мемфис Депай, а пък Моу е пословичен с неутолимия си апетит към още и още нападатели, а до края на трансферния прозорец има още много време. Да не забравяме и офанзивните халфове като Михтарян и Лингаард, които започнаха като титуляри срещу Борусия, а и уж прогонения сред резервите Швайнщайгер.
Така че от Юнайтед без никакво съмнение ни очаква интересна есен – ако не на терена и в противниковата врата, то поне в съблекалнята. Ако някой изобщо е способен да я овладее, това е Моуриньо. Въпрос на време, трансфери и звездно самочувствие е да видим дали изобщо ще му се наложи.
