Ако сте забелязали, Бойко Борисов вече няколко пъти „намигна" на БСП от позицията на предизвестен победител. Стига да му пристанат, той ще се смили и ще ги покани да спасяват заедно България, за чието бъдеще не случайно упорито чертае апокалиптични прогнози в случай, че не бъде съставено правителство след изборите от 5 октомври. Колкото повече хора повярват в ужасите на близкото бъдеще без ново правителство, толкова повече той ще изглежда като герой, съставяйки правителство.
Ангажирах се с тази прогноза на следващия ден след изборите от 5 октомври и по този повод бях удостоен с поименни ругатни от Цецка Цачева и Цветан Цветанов, изпратени от началника си да ме заклеймяват поименно в две телевизии. Днес видяхме нещо повече от желание за коалиция между ГЕРБ и БСП до степен, че победителят Бойко Борисов предлага на лидера на БСП Михаил Миков най-високия възможен пост в парламентарната ни република извън изпълнителната власт- да стане председател (и) на 43-тото народно събрание. А според в. Преса" му е предложил и поне 4 министерски кресла.
И това ако не е оферта за коалиция, наздраве му кажи! Ние сме царе да се правим на „ударени" и без да са ни удряли - удряме го на самосъжаление колко сме малки и незначителни и как от нас нищо не зависи. Чудесно извинение за несвършена работа, за да не кажа колективен мързел!
Може би ще изненадам някого с аналогията, но ще ви върна към войната, която доведе до краха на съветската империя. Тя беше едностранно обявена на 9 ноември 1981 г. с въвеждането на военното положение в Полша. Американската администрация се противопостави на пълни, невиждани дотогава обороти на предизвикателството чрез санкции срещу съветското производство на газ и транспортирането му към Западна Европа, която Москва се канеше един ден да обеси на въжето на газовата зависимост.
Газопроводът, от чието построяване тогава западноевропейците все пак не се отказаха, приседна обаче на Кремъл с огромното си оскъпяване в резултат на американските санкции.
Първият изстрел на войната в наше време и в Украйна, беше даден пак през ноември и отново по инициатива на Москва само с едно телефонно обаждане на руския президент Путин до украинския Янукович броени дни преди Киев да сложи подписа си във Вилнюс под споразумение с Европейския съюз, взривено от неприличното предложение за отказ от евроинтеграция срещу руски подкуп, макар че 60 процента от украинците години наред, заедно със същия онзи Янукович, твърдо подкрепяха украинската евроинтеграция.
Последиците, започнали с мирни протести, брутализирани и радикализирани от репресиите на проруските власти в Киев, колкото и да ги приписват от Москва на кого ли не, са резултат от интервенция с подкупа на Путин във вътрешните работи на Украйна.
Днес отново думите „война" (при това истинска, а не само икономическа), „ руски газ", „газопровод" и „санкции" са ключови за ситуацията, както след обявяването на военното положение в Полша през ноември 1981 година, което положи началото на края на съветската империя след изострянето на конфронтацията по остта Изток-Запад.
Путин явно не си е взел поука от своя предшественик Брежнев. Дойде време да се запитаме къде сме ние. Отговорът е, че сме почти там, където бяхме по времето на обявяването на военното положение в Полша през ноември 1981 година. „Почти", заради пасивната ни позиция, но все пак- не съвсем. НРБ наистина беше безгласна буква, най-верният съветски сателит, превърнат в такъв по брутален начин след дълги години на съветска окупация и колониализъм, маскиран като роден социализъм. Докато днес сме юридически равноправен член на два ключови клуба на най-богатите и развити западни демокрации с право на вето върху колективните решения. Ако искаме, можем да играем ключовата си географска роля.
В спора за газа, употребяван от днешна Русия като икономическо оръжие в и срещу Европа - оръжие, конструирано още по времето на Съветския съюз, България днес е не просто един от елементите по веригата, но е врата, шлюз, предпазна клапа за европейското сърце - дори и за капилярите му, които ламтят егоистично да се захранят за сметка на Украйна, чиято икономическа смърт е истинският мотив за замисления от Кремъл „Южен поток". Защото затлъстяването от преяждане е болест на цивилизацията, нали?
Последният път, когато България игра ключова роля в европейските и световните дела, в съседство от нас се водеше война. Отказът на София да допусне да бъде разбито западното единство на финала на войната в бивша Югославия чрез руски въздушен десант над българската територия през юни 1999 година отключи членството ни в най-големия отбранителен отбор на света НАТО и в най-богатия икономически клуб на планетата, какъвто е Европейския съюз.
Днес от все така ключово значение отново е нашето отношение към руската газова примка, наречена в пропагандното меню на Путин „Южен поток".
На желаещите да се ориентират накъде върви България препоръчвам приятелски, но горещо, да следят кой какво шикалкави по тази ясна тема.
Залогът е огромен и от българската позиция зависи много: ако предадем съюзническите си задължения заради корупционната лакомия на българските пеликани, накацали по въображаемите от тях брегове на „Южен поток", където се въдят вкусни руски подкупи, комисионни и обществени поръчки за обръчите от фирми, ще постъпим като Янукович, който беше изкушен от Путин и в крайна сметка изостави народа си, като го хвърли в хаоса на противопоставянето.
Останалото, свързано със злободневието на министерското шушукане в София днес, е рутинна политическата еквилибристика, която няма да срути България, движена напред въпреки управниците си - стига те да не излагат на опасност принадлежността на България към най-развитата част от света заради престъпни частни и групови корупционни интереси.
