90 дни преди началото на Олимипийските игри в Лондон случващото се у нас в един от емблематичните олимпийски спортове е повече от оптимистично. За съжаление, рядко в последните години представянето и управлението на един спорт може да служи за пример, но това което правят българските боксьори и ръководството на федерацията ни се нуждае от повече от обикновените суперлативи.
На ринга състезателите заслужиха не само мечтани олимпийски квоти, но показаха с труда и поведението си пример за истински спортни достойнства. Александър Александров и Тервел Пулев завоюваха на квалификацията в Трабзон визи за игрите в Лондон, като се присъединиха към вече имащия такава Детелин Далаклиев. В далечния турски град двамата показаха характер и класа, за които, според тях, рецептата е само една – труд, дисциплина и лишения. Пулев бе истински доминатор между въжетата - боец от най-високо ниво. Александров пък само годината, след като бе на път да се откаже от бокса, стигна до мечтан успех.
Посрещането от приятелите му на летище "София" бе повече от трогателно, а подарения му за сега медал – дубликат е големия му стимул да направи така, че в английската столица да сложи на гърдите си истинско отличие, което ще го нареди измежду най-големите имена на българския бокс.
Неглижирани до скоро от собствените си, за щастие вече бивши треньори и ръководители, сега двамата са измежду най-големите ни олимпийски надежди,а успехите им са повод да бъдат давани за пример от настоящия президент на федерацията Красимир Инински и новоназначения национален селекционер Михаил Таков.
Последните двама са в основата на настоящия български боксов подем. По-малко от година, след като бе избран за президент на федерацията на мястото на тотално компроментирания Марин Димитров, бившият добър боксьор Инински направи истински чудеса.
Първо въведе железен ред и дисциплина в централата. След това успя да намери точните хора в лицето на Таков и Палми Ранчев, с които националният ни отбор отново заприлича на екип, а не на весела команда, осигуряваща скандал след скандал.
Истинският триумф на Красимир Инински обаче беше в началото на тази седмица, когато по негова покана в България дойдоха едновременно шефа на световния бокс Чън Ко У и президента на европейската боксова федерация Хумберт Фургони. Визита на най-високо ниво без аналог в последните години.
Двамата обаче не само бяха у нас, но и получиха признанието да бъдат приети от най-влиятелните политически и спортни хора в България – президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, министърът на спорта Свилен Нейков и председателят на БОК Стефка Костадинова. На всички тях, а и на боксовите хора в страната, роденият в Китайско Тайпе и учил в най-престижните американски университети Чън Ко У, повтаряше само едно – "Ние ще Ви подкрепяме, но работете много и надграждайте!" Пътят да труда избраха българските бьоксьори, а който има очи, нека ги гледа.
