Според популярен български израз, оправданието е като задника - всеки го има. Оправданията обаче са основно занимание на футболистите у нас. Когато не пече слънце - вали, когато не е топло - тогава е студено. Когато тревата е зелена, топката пък е кръгла. Изобщо - всичко е срещу професионалистите от родната "А" група.
Наслушали сме се на какви ли не глупости от страна на тези, които се готвят по четири месеца в годината, за да разцъкват по три месеца и то пак с прекъсвания.
Базил де Карвальо обаче сериозно вдигна летвата с оправданията, след като Левски постигна историческа прочувка и изпусна нарисувана 27-а титла.
След последния съдийски сигнал при равенството 1:1 със Славия, което короняса Лудогорец с шампионския трофей, нападателят на "сините" изригна с култово изказване. Африканецът не спря да недоволства, че... другите отбори се хвърляли с всички сили срещу Левски.
"Български отбор никога няма да постигне нищо в Европа, когато нещата се случват така", отвори ни очите Базил. Нека не забравяме, че морал ни чете същият футболист, който премина в Левски със свободен трансфер, след като излъга шефовете си в Локо (Пд), че е нещастен в България и иска да разтрогне договора си със "смърфовете", за да заиграе в долните дивизии във Франция.
Ясно е, че всички в Левски са разочаровани. На "Герена" обаче по-добре да си извадят нужните изводи защо се издъниха, вместо да си измислят причини. Оправданието "те играха с всички сили срещу нас" (независимо по какви причини) просто не е сериозно. Явно според някои хора по-нормалното бе футболистите на Славия да излязат на стадион "Георги Аспарухов" със свалени гащи, отколкото да играят с всички сили...?!
Не, Базил, европейските провали не се дължат на факта, че всички отбори се хвърлят с максимума от възможностите си срещу Левски. Точно лежерното темпо в "приятелските" мачове в "А" група изиграва лоша шега на нашите евроучастници, които така и не могат да разберат, че номерата с уредени срещи и съдийски аванти им правят мечешка услуга и когато се наложи истински да се напънат... Всички знаем какво се случва. Справка - миналото лято.
В Левски трябва да обвиняват само и единствено себе си за изпуснатата титла. Както и в Лудогорец трябваше да търсят вината само в своите изяви, ако бяха останали на второ място. Положителното в цялата история е характерът, който показаха играчите на Николай Митов. В България много рядко се вижда някой истински да търси победата до самия край. Ама истински!
Късмети, рикошети, случайности, какво ли не - важното е, че на "Герена" се вижда дух! Такъв последен напън в заключителните мигове на мача е рядко виждано нещо по родните терени, където обикновено последните минути са само за разкарване на топката и някое случайно безидейно изсипване на кълбото в противниковото наказателно поле.
И затова трибуните на стадион "Георги Аспарухов" бяха пълни и през цялото време "миришеше" на футбол - защото хората оценяват желанието.
Така че ако нещо успее да съживи българския футбол, то ще бъде точно истинските мачове, в които и двата отбора играят на върха на възможностите си. И колкото по-малко оправдания слушаме, колкото по-малко мачове от типа Локо (Сф) - ЦСКА виждаме, толкова по-напред ще вървим.
АВТОР: МОМЧИЛ КРЪСТЕВ
