Много хора вярват, че всяко действие в човешкия живот, рано или късно, се заплаща по определен начин. В спорта и футбола тази максима често изглежда до болка вярна. Дори да си велик шампион, все някога слизаш от върха. Може да е за кратко, може и да е за постоянно.
Михаел Шумахер бе абсолютен хегемон във Формула 1 в периода 2000 - 2004 год. Тя бе спряна от Фернандо Алонсо, а при завръщането си с екипа на Мерцедес германецът разбра, че вече не е сред най-добрите и повече никога няма да бъде. В тениса, Роджър Федерер мачкаше всичко по пътя си, но откакто на голямата сцена се появиха Надал, Джокович и Мъри, успехите му са далеч по малки.
Шумахер и Федерер обаче са примери за големи шампиони, заслужили своето място в историята на спорта. Във футбола също има подобни примери, и то от началото на ХХI век. Отбори като Манчестър Юнайтед, Милан, Барселона и Байерн Мюнхен са постоянна величина в европейския футбол, но повече са тези, които правят чудеса в един сезон и след това трудно повтарят успехите си.
Само в последните 13 години, на финал в Шампионската Лига играха тимове като Валенсия, Байер Леверкузен, Монако и Арсенал, а сега подобно постижение не намира място дори в мечтите на привържениците на тези отбори.
Макар и да не става дума за европейските турнири, към тази групичка можем да причислим и Манчестър Сити.
"Синята" част на Манчестър изживя своя звезден миг през миналите два сезона, триумфирайки с Купата на ФА, а след това и с драматично спечелената титла от Висшата Лига.
В това, разбира се, няма нищо лошо. Такова обаче бе отношението и реакцията на феновете на "гражданите", голяма част от които повярваха, че хегемонията на градския съперник Юнайтед е приключила – Голяма грешка!
Година по-късно Манчестър Юнайтед отново е шампион. Сити е втори и дори не успя да спечели Купата на Англия, губейки финала от почти сигурния изпадащ тим на Уигън, а представянето на "гражданите" в Шампионската Лига бе тотална катастрофа.
Погледите и лицата на играчите след загубата от Уигън бяха невярващи, точно каквито бяха израженията на футболистите и ръководството на Юнайтед преди година, когато в последния кръг на шампионата Агуеро вкара в 94-ата минута за 3:2 над Куинс Парк Рейнджърс и осигури титлата за Сити.
Симпатичният тим на КПР, който в последните минути на тази среща буквално полегна на своя съперник, също си получи заслуженото и през следващия сезон ще заеме гордо мястото си във второто ниво на английския футбол – Чемпиъншип.
Споменатата в началото на този коментар максима, разбира се, не важи винаги, но приляга идеално на тимовете от Манчестър и Лондон. Ако има едно нещо, което Сър Алекс пропусна да каже по време на прощалната си реч на Олд Трафорд, то това беше: Всичко се връща!!!
