Голямата новина от голямото дерби ЦСКА – Лудогорец е за феновете на червените. И тя е, че ЦСКА заприличва на отбор. Стойчо Младенов трябва да е доволен от своите момчета, защото те загубиха, но показват все повече и повече класа.
Нещо повече. За първи път от две години насам видяхме отбора на Лудогорец да бъде надигран в България. Дори при тежките загуби от Литекс и Черно море наесен, разградчани не изглеждаха така притиснати и безпомощни на моменти, както в сряда на ''Българска армия''. В крайна сметка едно статично положение и един карамбол решиха мача, като връчиха трите точки на стария-нов шампион, но не това в случая е най-главното.
Добрата новина е за българския футбол. И тя е, че Лудогорец вече не е сам. ЦСКА в сряда се доближи до българския шампион и не му отстъпваше по нищо, що се отнася до футболни достойнства и класа. Червените мачкаха и бяха пълни господари на терена, изпуснаха куп чисти положения и бяха тимът, повече заслужаващ трите точки. Но – така е във футбола: както преди две седмици ЦСКА бе надигран, но победи Левски, така сега по същия начин загуби един мач, в който доминираше.
Та вижте само какво се случи с фамозната атака на разградчани. Безяк бе тотално обезличен, двете крила Мисиджан и Александров – абсолютно дезактивирани, Марселиньо почти напълно изолиран, а двамата зад тях Ешпиньо и Бургзорг – изцяло блокирани. За това естествено си има конкретни причини. Стойчо Младенов поднесе дежурните си сюрпризи: Силва титуляр и Чочев изтеглен по-напред. Това натовари Тодор Янчев, но пък осигури петима силно офанзивни играчи, които не спряха да тормозят разградската защита: Гъргоров, Стоянов, Силва, Маркович и Чочев. Червените печелеха всяка първа топка, редяха атака след атака и не позволиха на Лудогорец да се изявява в любимия си стил – с притежание на топката, много разигравания и скоростно прегрупиране.
И тук е мястото да кажем: Поклон пред Бадема! Независимо от кой отбор си, не можеш да не свалиш шапка на този футболист, който на 33 години демонстирира уникална ''трета младост''. Не е зле младите футболисти да се поучат от класата и - най-вече – амбицията, непримиримостта и импровизацията в играта на Гъргоров.
За Лудогорец пак остана… късметът. За което призна след мача и старши треньорът Стойчо Стоев, щастлив единствено с трите точки. Между другото, изгледайте блиц интервюто по телевизията веднага след мача и ще видите Стоев за първи път изнервен. Което си е новина. Бесен по свой начин бе и собственикът Кирил Домусчиев, измъкнал се от неудобните въпроси с обяснението, че си ''бил загубил времето''. Но - клишето казва, че късметът върви със силните, дори когато не са толкова силни. И сигурно е така. Извън клишето обръщаме внимание на ефективността. Шампионите имаха 3-4 атаки, които обаче носеха много повече опасност, отколкото дузината голови ситуации пред вратата на Владо Стоянов.
За финал – ето ви мач, след който всички са доволни. Победителите - от късмета си, загубилите – от прогреса в играта си, а всички останали – от един доста добър за стандартите на българския футбол двубой. Е, какво повече да искаме?
