България стартира с две загуби в Световната волейболна лига и това, разбира се, е неприятно. Но в никакъв случай не е повод за трагедии. Та това са два мача в устата на лъва. Бразилия е безспорния хегемон в световния волейбол в последните 10 години, настоящ световен шампион, олимпийски финалист, многократен победител в Световната лига.
У дома "кариоките" нямат поражение вече повече от 5 години. Разбира се нямаше да е лошо традицията да бъде променена имено от българския отбор, но... На този етап толкова. Две загуби с 1-3 и 2-3 гейма. Очевидно не е добра формата на целия отбор и много лоша подготовка на отделни ключови играчи.
Това се вижда с просто око, но едва ли е голяма изненада. Впрочем категорично в подобна ситуация изглежда и бразилският тим. И е напълно нормално. Преди по-малко от месец завършиха ключовите европейски първенства, като тези в Италия и Русия, където играят най-добрите играчи и на двата отбора. След тежък сезон, неизбежните контузии и задължителната почивка ситуацията е точно тази, която Бразилия и България демонстрираха в петък и събота. Разбира се има тенденции в представянето на българския тим, които са притеснителни, но за сериозни оценки само след две срещи не може да се говори.
Ясно е, че на посрещане сме зле и тук качествена промяна много трудно може да бъде постигната. След Пламен Константинов няма друг, който да владее този елемент до съвършенство. Надеждите са възложени на Николай Пенчев, но безспорният талант е само на 17 години и едва ли много скоро ще бъде от сериозна полза. Той ще пропусне всички срещи в Световната лига, но ще бъде част от разширения състав за Световното първенство. Казийски посреща добре, но не и идеално. Освен това в националния ни отбор върху него пада много по-голяма тежест върху атаката, за разлика от клубния му тим Тренто. Алексиев и Ананиев са добри в нападение, но за посрещане се изискват други качества. Остава Салпаров, но той единствен не е достатъчен.
Компенсаторни механизми, разбира се има, но те трябва да бъдат намерени от Силвано Пранди. Лошото посрещане влияе върху играта на разпределителите, а те в българския отбор в лицето на Жеков и Братоев не са лоши, но съвсем не са световна класа. Имаме страхотна блокада, добро нападение и мощна атака, нещо което в последните години винаги е присъщо на българския отбор, но вижда се когато тези три елемента не сработват едновременно победите никак не са гарантирани. Особено срещу топ отборите в света като Бразилия.
Срещу другите съперници на България в Световната лига - Корея и Холандия може и да е по-лесно. Дори и в загубените мачове, обаче в българския отбор имаше желание за игра, за битка, за победа. На този етап това не е никак малко. Защото класата явно тимът я има, има и време да подобри формата си, а има и треньор който всички ни убеждават колко е голям. Дано да е така и резултатите не закъснеят.
