Левски победи! По принцип това трудно може да бъде считано за голяма новина. Напоследък обаче „сините” рядко се срещат с успехите и 3:1 срещу един от най-качествените тимове в родния футбол - Ботев (Пловдив), изглежда като сензационно стечение на обстоятелствата. Друг е въпросът, че явно и „жълто-черните” не се чувстват комфортно на стадион „Георги Аспарухов”, където са загубили последните си девет визити.

Левски с първа победа за годината, помрачи рождения ден на Ботев >>

Далеч съм от мисълта, че победата над пловдивския тим може да бъде считана за начало на възраждането на Левски. Футболистите на Антони Здравков, а и той самият, все пак имаха нужда от малка доза увереност и сега имат възможността да я изпият. Късметът също имаше своя дял в успеха (при попадението на Рамос), но и той бе нужен. Важното е, че „сините” се възползваха от моментната ситуация и показаха характер – нещо, в което много хора се съмняваха. Именно характерът, а не играта, липсваше при поражението от ЦСКА в края на миналата седмица.

Вечното дерби обаче отново се подава зад ъгъла и съвсем скоро ще разберем дали Божинов, Старокин и компания ще подходят по-смело в големия мач. Макар и само седем дни по-късно, Левски този път е фаворит, а причините са ясни. Наставникът на „червените” Стойчо Младенов ще трябва да преобрази стартовия си състав и да разчита на футболисти, свикнали да загряват край тъчлинията и да носят вода на титулярите. Въпреки триумфа в предишния двубой, дори и в лагера на ЦСКА са наясно, че той бе постигнат с много късмет и благодарение на страхотните намеси на Мболи, който спаси всички възможни удари на съперника. Между другото, алжирецът също е наказан за съботния сблъсък...

Дори и обикновена сега, победата над Ботев може да се окаже ключова за Левски в близкото бъдеще. Спомнете си миналия сезон и чудесата (добри и лоши), които сътвори Николай Митов начело на „сините”. Привържениците могат да се надяват, че и този път финалът на сезона ще бъде драматичен, но с по-хубав край. Надеждата за трофей навръх 100-годишния юбилей все още е жива, но пътят до него също е дълъг и първо минава през гостуване в Пловдив. След последните си две визити там, Левски си тръгна с наведена глава!

За „сините” е добре, че двубоите се нижат един след друг и време за размисли почти няма. Именно сега отборът, оставен без надзор, поради липсата на директори, просто трябва да играе „мач за мач”, а дузината нови футболисти да научат имената на своите съотборници и да спрат да комуникират с тях чрез знаци и поклащане на глава. Време до края на шампионата има и дори третото място не е мираж. Сега Левски просто трябва да бъде по-търпелив и да очаква следващия мач...

Автор: Никола КАЦАРОВ