Засипвани от критики в последните няколко години, къде с право, къде не, хората във волейболната федерация направиха изключителен ход. Назначаването на бившия капитан на националният ни отбор Николай Иванов за помощник-треньор в щаба на Камило Плачи е повече от стратегическо решение. Данчо Лазаров и компания намериха точния човек за точното място и то в най-подходящия момент.

След отличната Световна лига и точно месец преди началото на Европейското първенство селекцията ни се нуждаеше от още малко позитивен тласък, за да продължи с възходящия си ход. По-добри играчи, които да бъдат добавени към отбора в момента няма. Всъщност има един, но той на този етап не иска и да чуе за завръщане в тима. От вчера дори вече води подготовка в Анкара с новия си клубен тим Халкбанк. Именно тимът, за който Ники Иванов изигра последните си двубой в чужбина на клубно ниво преди да се завърне в ЦСКА за последните сезони в кариерата си.

Няма и време за някакви генерални промени в начина на подготовка и схеми на игра. В търсене на още нещо малко, но ценно бе приобщен категорично най-добрият разпределител на България в последните 20 години. Наследилият го на поста в националният ни тим Андрей Жеков бе бледо негово копие, а настоящият диригент на тима Георги Братоев е точният му последовател... с едно голямо АКО! АКО безспорните му талант, страст и безпардонност бъдат насочени в правилната посока. Камило Плачи има твърде много работа изготвяйки цялостната отборна стратегия, за да има възможност да детайлизира с всеки един от тима по отделно. Това е задача за неговите помощници. До сега в щаба обаче нямаше такъв, който авторитетно да работи с разпределителите. Идването на Николай Иванов е като Манна небесна. То само по себе си не е гаранция за мигновен успех, но категорично е стратегически ход с явна перспектива за в бъдеще.

41-годишният Иванов и сега да се съблече по екип със сигурност би бил отличен състезател, независимо, че преди година официално прекрати кариерата си. Последните сезони с екипа на ЦСКА, в които "червените" направиха фурор в евротурнирите, той бе безапелационният лидер, независимо от възрастта. Сам обаче разбра, че бъдещето му вече не е на игрището, а покрай него. Този път наистина сам за разлика от 2004 година, когато много други хора го караха да разбере, че въпреки всичките си качества ще трябва да отстъпи мястото си на друг. Ники не иска да говори по тази тема и с право. Гордостта му не го позволява. Той не е от тези, които плачат и хленчат. Сега не иска да се връща към онзи момент казвайки, че страницата е затворена. Ръководството на волейфедерацията преди 9 години му каза, че ще трябва да отстъпи диригентската си роля и да бъде дубльор на Жеков. Ники, обаче постъпи достойно и просто напусна тима. След това на няколко пъти му се молеха да се върне, най-настойчив бе Мартин Стоев, но всички получиха отказ. Сигурен съм, че Данчо Лазаров и компания и тогава, и сега са убедени, че онзи им ход не бе правилен. Ники си тръгна от тима, за който даде толкова много, не през парадния ход, както заслужаваше, а тихо през задната врата. Сега обаче шансът е изцяло на негова страна. Той си го заслужи по всякакъв начин. И с джентълменското си поведение извън терена, и с цялостната си отдаденост като професионален волейболист. Състезателната му кариера премина в отбори като ЦСКА, Катания, УФА, Арчелик, Ясчембие и Халкбанк. За националния ни отбор игра близо 15 години редом до най-големите ни величия от няколко поколения. На клубно ниво спечели доста отличия и у нас, и в Турция, и в Полша. Сега тръгва в треньорската професия, както сам казва на бавен ход – стъпка по стъпка.. .етап след етап. Сигурен съм ,че съвсем скоро крачките му ще станат големи и уверени, а треньорското му бъдеще светло като на бившите му съотборници, а и вече отлични наставници Радостин Стойчев, Пламен Константинов, Мартин Стоев и Николай Желязков.

Автор: Петър Бакърджиев