Първият дял от БГ-първенството е към края си. Остана един кръг до така желаната почивка. Плюс мачовете за купата, които се превърнаха в протоколни за водещите отбори заради формата. Есенният номер 1 и местата след него изглеждат ясни.
Така отново основна тема е предстоящата селекцията през януари. Клубовете вече се оглеждат за поредната порция недоказани чужденци, естествено свободни агенти. Прогнозите за тяхно бъдеще основно се свеждат до разхождане на фланелките срещу "скромно" заплащане.
След Дембеле, Зику и Мораес в последните няколко сезона рядко се срещат футболисти отличили се с изявите си, които по някакъв начин да предизвикат коментар. Факт е, че по родните терени има и "средняци" с класа, но съм убеден, че подобни качества могат да демонстрират и повечето подрастващи футболисти.
Крайно време да спрем да определяме юношите като безполезни след първите им 20 минути игра в официален мач. В момента трудно можем да преброим младите футболисти, които отборите налагат от собствените си юношески формации.
Лудогорец все още е в начален етап на развитието на школа, но в Левски нямат оправдание. Също и в ЦСКА, които го докараха до пълна липсата на условия. Литекс е пример за това как след края на "Златната" ера единственият възможен ход бе изграждането на отбор от собствени кадри. Похвален, но принудителен проект, който на първо четене много трудно се съчетава с призвания за слава Христо Стоичков.
Така клубовете вместо да градят отбор със зимна селекция от Нигерия, Гвинея, Камерун, Холандски Антили и Мадагаскар, може да погледнат и към своите школи. Там със сигурност няма да намерят футболисти с невероятни качества, тренирани от свръхспециалисти на ултрамодерни бази, но с бъдеще. Проекцията и развитието им обаче задължително минава през мачове за първия състав. Рискована схемата, която може да бъде единствено печеливша.
Дори само един от петима млади играчи да прогресира и намери реализация в чужбина, ще донесе нужния имидж и финансов успех. А какво по-хубаво, ако един клуб стане шампион със собствени играчи на средна възраст между 20 и 25 години. Тогава радостта на привържениците ще бъде двойна. Ако пък се стигне до провал, поне няма да обвиняваме футболисти, които дори не разбират 10% от езика ни.
Мисля си обаче, че с подобен ход на клубовете положението няма как да стане по-лошо от моментното. Подобна схема на развитие налагат дори в съседните на нас държави, които определено имат повече успехи от нас на клубно ниво в последните няколко години. Неотдавна България се присъедини към НАТО и ЕС. Време е сега и футболът ни да се присъедини към цивилизованата система на развитие. Нека да опитаме, пък ще видим какви ще бъдат резултатите. Със сигурност няма да бъде страшно!
АВТОР: НИКОЛА КАЦАРОВ
