Без съмнение най-хубавото нещо, което се случи на Левски в последните няколко години, е вече започналата реконструкция на стадион „Г. Аспарухов”. Всъщност съоръжението не само ще бъде обновено, а почти изцяло изградено наново. Безспорно това е стъпка напред в развитието на един от двата най-големи родни клуба и ако не се появят непредвидени обстоятелства, през 2018 година Левски ще разполага с най-модерния стадион в България.

Преди седмица легендата на „сините” Иван Вуцов зададе един много правилен въпрос: „А кой ще играе на този нов стадион?”. Ясно е, че ще е Левски. Но по-важният въпрос е как ще изглежда този отбор. В момента клубът разполага с добри играчи за родните стандарти, но подвизите му в Европа в последните сезони са повече от убедителни фактори при сравнението дори с тимовете средна класа от континента.

Не бива обаче и да съдим сегашния състав на треньора Илиан Илиев, който за разлика от много свои предшественици, се опитва да възроди българската нишка в отбора и безпрецедентно привлече четирима родни играчи в началото на януари. Пред тях има достатъчно време и мачове, за да докажат, че могат да станат големи футболисти или поне такива, които да повишат класата на тима значително. Дали това ще стане е друг въпрос...

Самият Илиев не може да си позволи подобно спокойствие и да разчита на бъдещето, защото за треньорите в Левски то винаги е било мътно и неясно. И наставникът обаче може да си осигури повече комфорт, но само при добри резултати през втория полусезон на първенството и евентуална шампионска титла.

Много хора споделят мнението, че парите, които ще бъдат дадени за изграждане на стадиона, могат да бъдат използвани за сформирането на отличен отбор с наистина класни играчи, както наши, така и чужди. На думи звучи лесно, но е „малка” подробност, че именно такива футболисти нямат мотивация да играят в България и дори не се замислят да предприемат такава дръзка стъпка в своята кариера.

Факт е обаче, че нов стадион би трябвало да върви ръка за ръка с развитието на състава и успехите на клуба. В последните години такива няма и съвсем логично и отборът не е от нивото, което предполага името Левски.

2018 година не е чак толкова далече. Когато собственици, спонсори и ръководство прережат лентата на новия стадион, тяхното желание несъмнено ще бъде за един силен Левски, който да играе големи мачове в новия си дом. А такива са срещите в европейските турнири и то в по-напреднала фаза, а не в първия и втория квалификационен кръг, където обичайно приключва участието на родните тимове.

Точно за това „синята” общност и най-вече ръководството на Левски трябва да се радва на започнатата реконструкция на любимия стадион, но и да помисли какъв продукт ще бъде представен на този стадион след пет години. Със сигурност, ако успехите продължават да липсват, дори три нови съоръжения и безплатни кебапчета няма да накарат привържениците да посещават мачовете.

С лукса и хубавото се свиква бързо и още на третия месец след откриването на стадиона всички ще гледат случващото се на терена и ще задават въпроси. И дано тогава от Левски имат подобаващите отговори!