„Чудото Лудогорец” постави много нови маркери и през този сезон. За трета поредна година разградският проект преобръща с хастара навън българския футбол, като разбива на пух и прах всички досегашни догми и митове. Стореното от Домусчиев, треньорския щаб и футболистите идва на пук и въпреки всичко. И сякаш крещи „може и така”.
Защото досега ни казваха, че не може. Че няма как без ЦСКА и Левски да се пробие в Европа. Че няма как с неизвестни треньори да правиш голям отбор. Че хората не се интересуват от футбол и че никой не ходи днес по стадионите. Че спортът не може вече да обединява нацията. Че тим без история, публика, ветерани и харизма за нищо не става. Е, ето че става. И то как.
Точно заради това Лудогорец извърши най-важната революция в БГ футбола. Защото счупи догмите, преобърна статуквото и сложи край на заблудата. И най-важното – посочи правилния и печеливш модел. 16-те евромача, фантастичните победи, страхотната игра, незабравимите мигове са важни, но по-важна е революцията.
Сега, за да оцелее този проект, ще трябва неговият баща да надмогне собственото си аз. Кирил Домусчиев държи пръст на копчето, което може да изстреля още по-нависоко неговия тим. Но може и да го срине за нула време. Напълно, до земята. Така, както сме виждали да става с други подобни проекти, изцяло зависими от настроенията, бизнеса, интелекта, че дори и от любовниците на своите финансови благодетели.
В България е така – всичко е в ръцете на Чичко Паричко. И ако му е „слаб ангела” той скоростно сменя настроения и приоритети когато в един момент разочарован тегли чертата и се предаде с „Баста” пред всичките простотии, харчове и трудности. Тази приказка я гледахме много пъти в БГ футбола: с Илия Павлов и Васил Божков в ЦСКА, с Грашнов, Чорни и Батков в Левски, с Митко Събев в Черноморец, с Гриша Ганчев в Литекс, с Георги Илиев в Локо Пд...
Преди година и половина Домусчиев аха-аха да се присъдеини към тях, бесен при отпадането от Динамо Загреб. Но се удържа. И не сбърка. Сега, като тегли чертата тази пролет, балансът му е много по-приятен. Но... апетитът идва с яденето, а богатите хора са силно зависими от своята заслепяваща ги понякога свръхамбиция.
Засега Домусчиев и неговият футболен екип стоят здраво стъпили на земята. Но знаеш ли кога на боса ще му падне пердето и ще му избият балансите. Както миналия уикенд в Ловеч..
Автор: Тодор Шабански
