Тези дни много се шуми около учредяването на Балканската футболна лига, първите стъпки са насрочени за понеделник и вторник в София. Идеята е добра, но ще е погрешно, ако към нея се подходи инфантилно и първосигнално.

На практика това е възстановяване на Балканската купа. По-възрастните си спомнят подобни турнири - не само във футбола - които преди време бяха приоритетни за повечето спортисти при липсата тогава на световни и европейски първенства. В по-ново време те западнаха поради една-единствена причина: прекалено натоварените календари на международните съюзи и федерации. Особено в игрите, датите вече са толкова кът, че е почти невъзможно да вкараш нови мачове след въвеждането на редица континентални и интерконтинентални турнири.

Уморени коне

Това ще е първият проблем. Как ще накараш нашите грандове до играят цикъл сряда-събота, като те сега си отлагат непрекъснато мачове дори във вътрешното първенство, защото ги е страх да не се изложат, ако ритат през 3 дни? Как ще ангажираш за проекта даден клубен бос, треперещ днес да не би „мегазвездите” му - на които плаща по 30 000 лв. на месец – да не се преуморят?...

Втори проблем е задължителната нужда на организационна структура за новия турнир. След разпада на балканските конфедереции, днес подобни функции може да изпълнява само ново търговско дружество, което да се занимава с управлението, развитието и продажбата на продукта „балкански футбол” – от координацията, та чак до разпределението на тв, интернет и рекламни права. У нас обаче клубовете не могат да сторят това със собственото си първенство, пък вече тръгнаха до го правят с регионалното...

Трети проблем е отношението на местните федерации към проекта. Засега БФС мълчи, но няма как да не посрещне „на нож” усложнения календар. Спортно-техническият секретар Веско Маркович и сега се чуди как да излавира с датите, за да угоди на вечно мрънкащите футболни босове и треньори, та какво остава ако ще трябва да отдели на полусезона още 7-8 дни за балканските мачове. А не забравяйте пътуванията, полети, хотели, аерогари – всичко за сметка на тренировките на много уморените и вечно задъхани наши футболни звезди.

Идеята ще трябва да променя статуквото на континента. В Европа в момента няма подобен регионален формат във футбола, няколкото опита преди десетина години си останаха само с пожеланията и бързо-бързо бяха задушени още в зародиш от претоварените календари на УЕФА и ФИФА.

Дай, за да вземеш

Новата структура ще иска първоначални инвестиции – дори и само за управление, съдийски такси, координация, по-нататък и за награден фонд. Кой ще ги осигури, като знаем колко дашни и гледащи в переспектива са нашите футболни фактори... Много е лесно да напишеш на един лист 32 отбора от региона и да ги вкараш виртуално в схемата на Шампионската лига или Лига Европа. Но в реалния живот това не става така безпроблемно.

Обективно погледнато, напиращият ентусиазъм на инициаторите може да се реализира само при следните няколко задължителни условия: скоростно инициране на търговско дружество за оперативно управление на продукта, осигуряване на мощни спонсори (най-възможно от Турция или Румъния), ефективна продажба на тв- и рекламни права, ангажиране на местните футболни централи с проекта и съпричастност (задължително подпечатана и с договорни отношения) на президентите на водещите клубове в съответните държави.

За начало - напролет

Това е като стартови позиции. Като формат в началото проектът би могъл да тръгне приоритетно напролет, когато 95 % от големите тимове в региона нямат международни мачове. Първата стъпка би следвало да е по-предпазлива в календара: евентуални осминафинали в късна есен, плюс четвъртфинали, полуфинали и финал напролет – общо с реваншите 29 мача на 7 дати, копиращи тези в евротурнирите.

При успех, генерирани интерес и приходи, този формат може постепенно да се разшири, дори да се пробва групова фаза есента. Но преди да мислят за това, нашите клубни босове трябва да решат за себе си дилемата: искат ли наистина шанс за нови приходи и целогодишно европейски мачове в цикъл сряда-събота или ще продължат да си живуркат в безпаричието покрай кретащите им в ъгъла на континента вечно уморени посредствени отборчета...

С други думи: ще правят ли нещо идната седмица или само ще си чешат езиците...