Капитанът на националния отбор по футбол Димитър Бербатов най-накрая реши да отговори на ежедневните критики по негов адрес в официалния си сайт. Явно и той не издържа на напрежението да играе в един от най-големите отбор в света и да бъде постоянно обект на коментар в медиите. Някои смятаха, че той не обръща внимание на подобни атаки, но явно това не е така.

За критиките в английските медии няма какво да коментираме. На Острова това е ежедневие и дори футболисти със здрава психика като Джон Тери не издържат на натиска. Заплахите за отвличане и слуховете за любовни афери вече отминаха и Бербатов се въздържа от коментар. Критиките за представянето му в Манчестър Юнайтед могат да се приемат противоречиво. Въпрос на лично мнение и преценка е дали играта на Бербатов при "червените дяволи” е на нивото на шампионите. Едни и същи вестници го унищожават с критики и дни по-късно го обявяват за гений. Това е нормално...

Вярно е и това, че в много мачове Бербатов се скрива на терена, показва ленивост и на фона на останалите футболисти изглежда ненужен в състава. Други пък смятат подаванията му за гениални и го определят като "мислещ” футболист. Въпрос на преценка....

Едва ли обаче, самият футболист изригна точно срещу тези негативни мнения. Болката в думите му идва най-вече от отношението на българите към него. Факт е, че Бербатов днес е най-успелият ни футболист и играе в може би най-великия клуб в света. Това само по себе си е повод за гордост у нас. Той е и най-добрият голмайстор на България за всички времена.

Разбира се веднага ще се появят и мнения, че Бербатов няма важни голове за националния отбор и че именно неговото присъствие в състава е повод за разделянето на отбора на групички. Няма да бъде изненада, ако в най-скоро време Бербатов откаже поканите за националния тим. Тогава всичко би трябвало да се успокои, но кой ще вкарва головете?

Бербатов е прав и за тази част от народопсихологията на българина, че винаги гледа в чуждата паница. Завистта и обективната критика са две различни неща, но у нас често минават под един знаменател. Това отношение изпита и другата легенда в българския футбол Христо Стоичков, но това е тема на друг коментар.

За някои ще прозвучи особено дразнещ епилога на Бербатов в неговото признание. Колко високо е той и дали ще падне от върха е много спорен въпрос, но няма спор, че Димитър Бербатов вече няма да бъде лидер на националния отбор. За добро или лошо...

А пък ние със сигурност ще продължим да гледаме с интерес мачовете на Манчестър Юнайтед. И когато пътуваме по света и кажем, че сме българи, всички ще се сетят за Стоичков и Бербатов....