Футболен клуб Интернационале спечели за трети път в своята история европейската купа. След титлите през 1964 и 1965 година, "нерадзурите" отново триумфираха с най-значимото отличие във футбола на Стария континент. И това дойде след един феноменален сезон, в който отборът стана шампион на Италия и спечели купата на страната. Но най-вече, този Интер припомни спомена за "La Grande Inter”, за онзи изключителен отбор на Хеленио Херера и за катеначото, което олицетворяваше италианския футбол дълги години. Но освен това, сегашният Интер притежава и нещо друго.

Футболистите и феновете бяха заредени от обаянието на Жозе Моуриньо и тимът стана много по-настоятелен, по-уверен в себе си. Именно нещата, които липсваха в мачове с отбори като Челси и Барселона. Всичките милиони евро, които президентът на клуба Масимо Морати похарчи за закупуването на различни футболисти така и не му помогнаха да осъществи мечтата си. Неговата и тази на всички тифози – а именно победа във финала в Шампионската лига. В крайна сметка се оказа, че всичко, от което се е нуждаел Интер е правилният треньор. Жозе Моуриньо направи промяната, която всеки един свързан с клуба желаеше и "нерадзурите" достигнаха своя апогей.

Направиха го впечатляващо, така, както само Интер може да го постигне. Дълги години оставал в сянката на Милан и Ювентус, отборът най-накрая получи признанието на всички. След успехите над Челси и Барселона, Жозе Моуриньо победи във финала и своя ментор Луис Ван Гаал, който бе начело на Байерн. А това, което направи холандецът с отбора от Мюнхен бе също толкова забележително. С изключително колебливи защитници, с двама футболисти от най-висока класа, Байерн все пак успя да достигне до финала в Мадрид. Нещото, по което си приличаха двата финалисти бе именно невероятната и упорита работа на техните треньори.

А Моуриньо спечели последната битка. По начина, по който го правеше през целия сезон. Байерн владееше топката близо 70% от цялото игрово време, така както преди това го правеха Барселона и Челси, но накрая спечели именно Интер. Ако Томас Мюлер бе вкарал изравнително попадение в началото на второто полувреме нещата може би щяха да се развият по друг начин... Но със сигурност Интер заслужава този успех. Не само заради Моуриньо. Заради играчите, заради тифозите, заради Морати и най-вече заради тези 45 години вяра и любов. Интернационале, браво!