Коментар на Тодор ШАБАНСКИ

И десет мача да бяха играли ЦСКА и Стяуа тази година, всички щяха да завършат по един начин: така както искаха румънците. Вариациите плюс-минус един гол са подробности. Просто потенциалът и опитът при съседите в момента са в повече. Някакви опълчения, симулации, надлъгвания и антифутболни баталии биха могли да доведат до нелогична развръзка, след което щяха да последват ... 6 поредни загуби в Лига Европа. На всички стана ясно – ЦСКА не е готов за груповата фаза на турнира.

Така "червените" се връщат в „Батковата кочина” и от утре започват да работят и мечтаят за следващото европейско лято. Тазгодишното бе много кратко. Само една седмица. След нея и след скоростното си отпадане, "червените" от София научиха една лоша и една добра новина. Но за тях – в края на коментара.

С десет души - толкова

Много е трудно в днешния футбол да победиш съперника с човек по-малко. И в Клуж, и в София ЦСКА игра с 10 човека срещу Стяуа, макар да не заработи червени картони и в двата мача. Липсващият на тима се казва Маркиньос. Продажбата на бразилеца просто прекъсна връзките в тима, наруши синхрона и разцепи като с кама халфовата от офанзивните линии. И ако във вътрешните мачове това не личи така ясно, то в Евролигата лъсна с пълна сила.

Човекът призван да замени Маркиньос пък се казва Зику. Засега обаче той не го прави. Стои изолиран, не се бори, само от време мудно се активира. И без да си спец е видно, че румънецът е тромав, трудно подвижен, тотално изключващ се във фаза защита. Засега силата му е в наказателното поле, където с определени проблясъци вкара в първите си мачове у нас.

Срещу Стяуа обаче неговите сънародници не го пуснаха в пеналта. Подобна „пестелива” тактика може да е достатъчна за родното първенство, но за Европа се иска здраво тичане и битка. Ето как Зику пак остана половин играч в тима на ЦСКА. Така бе и преди седмица в Румъния.

Махащият Спас

Другата половина от липсващия играч на ЦСКА бе при Спас Делев. Но той няма и грам вина за това. Ако в щаба на ЦСКА изгледат внимателно записа от мача, ще видят в 50 % от времето следната картина, която можем да наречем „Махащият Спас Делев”: бързоногият нападател е изтеглен далеч от своя съперник, чака извеждащ пас, като маха самотно и дълго с ръка. Спаско сигурно получи плексит от тази постоянно вдигната ръка. Но – кой да го види... След час игра Делев разбра, че файда няма и се отказа да маха. Не е зле треньорите на "Армията" да изчислят колко пъти Спас игра в този мач с топката, колко пъти я получи и колко атаки осъществи. И така ще намерят отговор на въпроса защо най-резултатният и най-качествен техен нападател бе тотално изолиран и с коефициент „нула” в двете срещи със Стяуа.

Къде бе блокиран Радуканов

Освен проблема с изнасянето на топката и доставянето й на нападателите, ЦСКА бе париран в София с едно хитро решение на треньора на румънците. Той много добре си бе направил сметката за това, че на стадион "Васил Левски" Стяуа не се нуждае да вкара голове, а се нуждае да не получи голове.

Точно за това Рони Леви избра система 4-1-4-1. Така се лиши от острота в атака, но насити с халфове зоната на опорните полузащитници на ЦСКА. По този начин Янчев и Галчев бяха блокирани и трудно се оправяха в пренаселеното с румънци пространство покрай тях.

От там дойдоха основните проблеми на ЦСКА. "Червените" определено се мъчеха с изнасянето на топката. Янчев и Галчев нямаше с кого да комбинират напред, това ги принуждаваше да връщат назад или изтласкваше действията им по фланговете, които обаче също бяха добре уплътнени от румънците. Така играчите на ЦСКА бяха държани далеч от вратата на Стяуа, рядко застрашаваха Татарушану, а влизанията им в противниковото наказателно поле се броят на пръсти.

Разликата – в ефективността

И двата мача ЦСКА бе равностоен на Стяуа. И в двата мача дори имаше повече голови положения. Разликата между двата тима дойде от едно простичко нещо –  ефективността. Българите направиха няколко груби грешки, моментално наказани от техните съперници. Докато грешките на румънците не бяха наказани от играчите на ЦСКА. За някои – малшанс, за други – отличен нюх и сработка, за трети - умение да се възползваш максимално от всяка една ситуация. Каквото и да е – то направи разликата между Стяуа и ЦСКА. И то ни убеди, че румънците са по-подготвени да играят в групите.

Късни смени

Радуканов си остава любител на късните смени. Той държи на стила си да не променя нещата на терена преди 80-ата минута, освен ако контузия не налага това. Всеки със свое виждане върху играта. Но в мача със Стяуа една по-ранна смяна на яловия и пасивен Зику със Станислав Костов можеше да означава много по-ранен гол . Младокът моментално запълни огромната празнина за домакините на терена и бе в основата на единственото европопадение за ЦСКА този година. Опцията Петър Стоянов също бе вариант за подложените на огромен натиск и изтощени до крайност Янчев и Галчев, последният с „псевдошпагата” при гола на румънците просто се видя, че е останал без сили. Като се обърне колата обаче - пътища много...

Двете новини

Лошата новина за ЦСКА е, че пътят свърши преди да почне. Едногодишните усилия и надежди се изпариха за една седмица. "Червените" приключиха бързо-бързо и безславно поредната си еврокампания – без победа, с един вкаран гол - да не са капо, прекършени и в двата мача. Дори и срещу приемлив като жребий противник, те бяха елиминирани безпрекословно от един средноевропейски тим, намиращ се в далеч не най-добрата си форма

Добрата новина е, че ЦСКА е на прав път. "Червените" се опитват да играят футбол, да се надиграват дори с по-силен и качествен съперник. Те стояха като като равен с равен и в двата мача срещу румънците, които биха затруднили доста отбори в Европа и които нонстоп си „разцъкват” из групите на Шампионската лига и Лига Европа. Добра новина е и това, че червените фенове харесват този отбор и този треньор. Нещо повече – те им вярват. Затова изпълненият стадион поздрави своите любимци дори и след отпадането. Сега – на спокойствие и без истерия – играчи и треньор могат да продължат към голямата си цел, вече с опита на един полезен европейски урок.