Надеждите, че след евротитлата миналата година при 17-годишните Англия ще е фактор и на световната сцена се изпепелиха в четвъртфинала с Германия на шампионата в Мексико миналата нощ. Феновете на трите лъва отново останаха оклюмали, след като преживяха ново отпадане, при това от вечния си кръвен враг. Дори и драматичните последни няколко минути не намалиха болката от поредното поражение от немците, което в една част от мача бе катастрофално.

Така англичаните сами ни посочиха, че триумфът миналото лято – при това срещу една от суперформациите на най-модерния екип на планетата "Ла Фурия" – е бил по-скоро изключение, отколкото някаква закономерност. Мнозина считаха, че това 2:1 срещу Испания в последния мач преди година на Европейското до 17 г. в Лихтенщайн, плюс еврофиналът срещу Украйна при 19-годишните през 2009-а са някакво ново добро начало, но – не би... По-големите очаквания идваха и от друг достигнат финал - на континенталното първенство до 21 г. в Швеция през 2009 г., също загубен от германците с катастрофалното 0:4.

Така "добрата стара Англия" пак си се върна в миналия век. 17-годишната формация от мексиканския мондиал само копира слабостите на останалите младежки гарнитури от Острова, които тази година се провалят по карикатурен начин. Особено дразнещо е тактическото безсилие, раждащо някакъв архаичен стил на играта, характерен за последното десетилетие на ХХ век. Липсва каквато и да е изненада, всеки действа сам за себе си, не може да се говори за модерна визия на формациите. Най-трагични са нещата в защитната фаза от играта, където англичаните демонстрират направо комични отигравания. Тези ужасяващи слабости в отбрана се допълват от безидейност в средата на терена и познатата яловост напред. С две думи - фрапираща тактическа неграмотност.   

Очевидно не е случаен фактът, че вече 20 години английски треньор не е ставал шампион във Висшата лига. Защото физически и технически островитяните съвсем не са зле. Но явно само това не стига... Особено днес, когато треньорите променят играта и поведението на футболистите на терена само в рамките на няколко месеца.  

Има ли край английската мъка? Защо искриците надежда за лъвовете от последните два сезона бързо-бързо угаснаха? И кога най-накрая страната с най-силното и могъщо клубно първенство ще покаже треньорски потенциал?