Тя е журналист, PR експерт, детски писател, а наскоро издаде и дебютния си роман за възрастни. В книгата си „Случайно в Майорка“ тя споделя послание от известния автор Юнас Юнасон, с когото лично прави интервю – човек трябва поне веднъж да скочи през прозореца и да преобърне живота си.

Доника го прави - заминава за Майорка със семейството си, където прекарват точно 2 години 2 месеца и 22 дни. Пандемията ги връща в България, но тя си остава островно момиче по душа и билетът за Палма винаги е нейният „План Б“.

Тя е страстен пътешественик, но си представя следващите дестинации да бъдат споделени с новата й голяма любов – нейната внучка, която дори носи името й.

В „Жените на България“ ви срещам с Доника Ризова. Познавам я от години и смело мога да кажа, че тя е жена, която празнува живота всеки ден и се радва на цялата му красота, защото, както казват и в Майорка, той е безсрамно кратък. Затова и Доника не се страхува да прави преходи, може би естествени. Такъв е нейният ход от журналистиката към книгите. 

„Ние разказваме истории и за мен беше лесно да пиша за реалния живот“, споделя Доника.

Завършила е „Връзки с обществеността“ към Софийски университет, работи в сферата на медиите от самото начало на кариерата си и въпреки че е автор на поредица за деца, а също и на роман, тя все още не би се определила като писател по професия.

„Не се храня от книгите си, с тях „храня“ душата си, фантазията си. Различно е“, казва журналистката, а ние сме любопитни кога изгражда връзката си със словото.

Като дете Доника е виждала себе си първо като пират. За съжаление реките, които преминават през родния й град Дупница, не са плавателни, което осуетява плановете й. Била е много малка, когато започва да чете вестника на дядо си, но точно тогава у нея се събужда поривът към думите.

„Непрекъснато ходех с тефтерче и си водех записки. Още като ученичка започнах да пиша за вестника в родния ми град. В началото публикуваха мои кратки текстове, след което ми дадоха цяла страница“, разказва Доника, която от малка мечтае да работи като журналист, за да разказва истории.

Успява да я сбъдне, но не вярва в случайности. Животът й се развива в интересна последователност, за да я превърне в успешната, уверена и винаги целеустремена жена. Дебютният й роман издава не малко за същността й – тя е смела и се впуска в предизвикателствата на живота, въпреки неизвестните по пътя.

„Заминах за остров на възраст, в която имах семейство, приятели, изградено име и успешна кариера. Скочих през прозореца“, разказва тя.

Години по-късно тази промяна дава началото на историите за Ринти – дракон, който живее в скалите над старинното градче Банялбуфар на остров Майорка, а също и на романа й, който разказа за съдбата на телевизионната водеща Ирини.

„Започнах да пиша „Случайно в Майорка“ в България, продължих сюжета на острова и я завърших в Дубай“, разказва Доника за книгата си. В нея тя стъпва върху нещо, което познава добре – света на журналистиката.

„Работата в телевизия завладява. Изпитала съм го. Затова и поставих героинята си в тази роля. Донякъде тя прилича и на дъщеря ми“, споделя Доника. Питам я дали нейният образ се крие в този на Ирини и ми отговаря категорично:

„Читателите ще трябва да почакат, докато разкажа за себе си, за това как една жена взима няколко кашона с книги, любими вещи и пианото на сина си, заминава със семейството си и задава нова посока на живота си“, казва писателката.

Синът й Грег също е човек на изкуството – неговият талант се крие в рисуването, освен това той я вдъхновява за първата й детска поредица „Дракончето Ринти“.

„В началото реших, че Грег си измисля истории за дракони. Започнах да ровя и разбрах, че легендите се носят из острова“, разказва Доника, като в края на май предстои от печат да излезе третата част на книжката.

Надява се историята след време да бъде любима и на внучката й Доника Мария.

„Обичам да й чета книжки и прекарвам всяка свободна секунда с нея, когато е в България“, с вълнение споделя тя, но не може да каже коя роля й е по-мила – тази на майката или на бабата. Моли се за едно – да има сили за моментите с внучката си и най-вече – да й се даде време за тях.

Продължи да четеш