Тате ми каза някога: „Ако мъж вдигне ръка срещу теб, рано или късно ще ти посегне“. Запомнила съм го и за мое щастие, не съм изпадала в подобна ситуация. Засега.

Много жени обаче са изпитвали първо срам, а после страх от един шамар…който е прераснал в нещо повече.  Тези жени са сред нас. Те са част от обществото ни.

Виждаме ги всеки ден, без дори да подозираме какво се случва зад вратата на дома им. Те носят очила и в метрото, за да скрият синините по лицето, те лъжат колегите в офиса, че са се ударили, те ходят с наведена глава и сигурно с усещане за отчаяние, безсилие и вина.

Снимка: Евгений Милов

Най-вече вина. За това, че са жени, че си позволяват да бъдат слаби и че не са оправдали нечии очаквания. Може да се случи на всяка от нас. Но трябва да знаем, че има изход, че можем да се съберем и да изградим живота си…отново.

 

Има надежда. Такава дава и Надежда Дерменджиева, председател на Български фонд на жените, с която ви срещаме в „Жените на България“. Тя е дошла с името си и с каузата да се брои за правото на всяка жена да бъде свободна. Надежда застава до нея, в личните й битки, колкото и трудни да са те.

Снимка: Евгений Милов

„Може би съм идеалист, но вярвам, че общество, в което има по-малко насилие, живее по-добре“, казва тя.

Надежда не е била жертва на насилие и зад личната й мотивация няма да открием тежка история. Но данни на Световната здравна организация показват, че всяка трета жена е жертва на някакъв вид тормоз, а в България има поне по един случай на ден за призив за помощ.

Алекс Сърчаджиева: Жените търпят тормоз и мълчат, защото смятат, че това е срамно или заради детето

„Проблемите са много и всеки е индивидуален – от физическа агресия и жестокост до финансова зависимост. Има жени, които са изпаднали в крайна бедност“, пояснява Надежда и допълва, че психическият тормоз се установява най-трудно, но от него може да започне целият ад. 

Е, хайде, един шамар не е драма

Драма е! И още как! Драма е дори някой да си помисли да посегне. Всяка обида, унижение и скандал също са драма. Драма е, когато се съмнявате в себе си и мислите, че не струвате като човек, само защото някой се опитва да ви убеди в това. Но по-голяма драма е да не обърнете внимание, да мислите, че всичко ще приключи с един шамар и извинение, да загърбите себе си. А това всъщност може да е началото на нещо много страшно. 

Домашното насилие не е там, където излитат черните балони

Това не е любов! 

Жертвата няма профил. И за никого не е лесно да признае, че е в капан.

„Както всяка една жена може да попадне във връзка с насилие, така и във всеки един мъж може да се крие насилник“, казва Надежда.

Луиза Григорова: С „Игра на доверие” се надяваме да дадем смелост на жените, жертва на насилие

Със сигурност не е лесно да се бориш с някого, когото си обичал до вчера, но дали отношението му към теб е било любов?

Снимка: Евгений Милов

Мили дами, не е любов,

когато той ви ревнува,

когато проверява телефона ви,

когато ви иска само и единствено за себе си,

когато ви следи, уж за да ви покаже, че се грижи за вас,

когато не ви позволява да работите,

когато сте финансово зависими,

когато използва острия си език,

когато се съгласявате, за да не ви ядоса,

когато ви заплашва,

когато ви кара да се чувствате виновна,

само защото сте си позволили да бъдете себе си.

Снимка: Евгений Милов

Това е насилие!

Помислете преди да е станало късно. Преди ножът да е опрял до кокала. Преди да се стигне до фатален край и да се превърнете в част от статистиката.

Продължи да четеш