Повече сигнали на националната телефонна линия за деца в риск, отчита Държавната агенция за закрила на детето.
Броят им е 1052, което е с над 3% повече, в сравнение с 2021 г.
Най-много от тях са за физически и психически тормоз над дете, следвани от тези за незаинтересованост към децата от страна на родителите.
В продължение на 14 години Диана е жертва на домашно насилие. Тормозът започва, когато е едва на 19. Синът ѝ става свидетел на грозните сцени.
“Тормозът започна още, докато бях бременна. Дори тогава не си направих сметката, реших, че аз съм виновна за това. Детето изпадна в шок, започна да плаче, тогава си даваш сметка, че трябва да се приключи”, каза Диана Николова.
Още в края на отношенията с партньора си Диана и синът ѝ търсят психолог.
“Синът ми е затворен. Той е интроверт и обича да стои повече вкъщи с много тесен кръг приятели”, добави тя.
Според специалистите на всеки един докладван случай за тормоз над дете има пет, които остават в публична тайна.
“Имаме специалисти, но те влизат в действие твърде късно, трябва да има центрове за превенция, работа в общностите и в рисковите семейства”, каза психологът и психотерапевт д-р Пламен Димитров.
“Няма национални стандарти за онлайн консултиране, няма достатъчно подкрепа за психичното здраве”, смята директорът на ''Комуникации за социална промяна'' към УНИЦЕФ България Ивайло Спасов.
На националната телефонна линия на Агенцията за закрила на детето през миналата година са получени 25 сигнала за деца в риск от самонараняване.
От агенцията отчитат още 84% увеличаване на сигналите от националната система 112. Сред тях са и съобщения за насилие над деца.
“Всяко едно дете, което е преживяло насилие или е свидетел на насилие, е дете в шок. То може да развие състояние на депресия или да подражава на модела на насилника”, каза председателят на ДАЗД д-р Теодора Иванова.
Професионален съвет и подкрепа децата свидетели, или жертви на насилие могат да получат по всяко време и безплатно на телефон 116 111.