Тя е трето поколение софиянка. Детството й минава в сърцето на столицата - между улиците „Бачо Киро“ и „Граф Игнатиев“, но съдбата я изпраща навън на по-късен етап от живота й. Мартина прекарва дълги години зад граница, като има възможност да опознае културите на Европа и Азия.
Когато се прибира в България преди осем години, тя вижда, че голяма част от емблематичните за София сгради, които са част от архитектурното наследство на града ни, се рушат, а заедно с модернистичния облик, който им придаваме, започва да се губи и историята, която носят.
Смутена и най-вече провокирана от състоянието на Стара София, Мартина Стефанова приема за своя кауза да опази духа на града. Тя създава КвАРТал - не просто инициатива, а общност от хора, които обичат столицата и нейното културно и архитектурно наследство.
Мартина е завършила история на изкуството и печатна графика. Работила е дълги години в сферата на рекламата като арт и креативен директор, като е отговаряла за редица кампании в България и на Балканите. Уменията, които придобива в корпоративния свят, й помагат днес, а от десет години тя е част и от неправителствения сектор, с който работи активно за градското развитие.
Както вече се досещате, Мартина обича разходките по уличките на Стара София, които пазят толкова много от миналото ни.
По нейна идея направихме интервюто за поредицата “Жените на България” в някогашния гранд-хотел “Прентан”, който се намира на ул. “Сердика” и “Екзарх Йосиф”. Построен е в началото на XX век като един от първите гранд-хотели в столицата.
Сградата с френско име, в стил арт деко, се е намирала в царския квартал, където можем да видим едни от първите жилищни кооперации на града. Хотелът днес той е с почти изцяло съхранен външен вид, макар и с променено предназначение.
“Мястото е в сърцето на София, но то е откъснато след 1944 г. Когато се върнах в България и се преместих в апартамента на баба ми, забелязах, че никой не слиза от “Дондуков” надолу. Кварталът имаше лош имидж и това ме провокира да покажа неговия скрит потенциал, който към онзи момент се заличаваше”, разказва Мартина.
Това не й пречи да забележи усилията на много хора, които искат да превърнат София в една малка, чудесна Европа.
“Градът ни изграден върху много слоеве история - от различни периоди, стилове и начини на живот, които са скрити. Когато организирахме КвАРТал за първи път, искахме да привлечем внимание към проблема”, споделя Стефанова. Фестивалът събира много жители в стария център, които започват да се интересуват и да говорят за него.
“Тук всяка къща има история”, казва Мартина.
Историите, които съживяват духа на Стара София
Детективска работа. Така се намират историите, които са стабилната основа за бъдещето ни, споделя тя. А те се разказват от хората, от съседите в квартала, които са съхранили спомени от онова време и допълват с щрихи събития, случвали се преди десетилетия. Появяват се и нови живущи в сградите, които имат съзнание за опазването на стария ни град.
Архитектурата - притегателна за туристи
Освен, че привлича софиянци, инициативата КвАРТал събужда интереса у туристите, които идват в столицата, но не стигат до онези улички, които са емблема за града.
“Не познаваме архтектурните дадености, които са атрактивни за жителите на София, но и за гостите. Старият център е бижу, което може да се превърне в символ на туризма, но това зависи от нас - от усилията на гражданите, от политическата воля, от местната власт, която е ключова за съхранението на сградите”, обяснява Мартина.
Сблъсъкът между старото и новото
През последните 30 години не са правени и сериозни промени в Закона за архитектурното наследство. Процедурите по реновиране на сградите паметници на културата са тромави, сложни и често невъзможни. Те трябва да получат и одобрението на Министерството на културата, което е отговорно за сградите.
“Всичко това демотивира собствениците, които вместо да се гордеят, че са наследници на стари къщи, се отказват от тях”, пояснява Мартина.
Не по-малко сериозен е и проблемът с новото строителство. Липсва стандарт, по който строежите в центъра на София да бъдат в унисон с духа на района, за да не се стигне до обезличаване.
“Не се спазва условието за хармонична среда с останалите сгради в урбанистичния дизайн, не се следва архитектурна стилистиката”, казва основателката на КвАРТал.
Освен воля от страна на управляващите и будно гражданско общество, трябва да имаме и критично мислене. И все пак, тя и екипът й работят неуморно по изготвянето на законопроект, който да не допуска нарушаване облика на стария център.
И за да бъдат историите по-достъпни до хората, организацията е разработила дигитално приложение - с едно сканиране на QR код на дадена сграда, ние можем да надникнем зад нейната врата и най-вече зад миналото й.
