Колко често си задаваш въпроса „А сега накъде“, когато имаш кариерна идея или цел и не знаеш в коя посока да поемеш?
Отлагаш ли взимането на решения за професионалната си трансформация, когато си усетил нуждата от такава?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ако вече се замисляш върху тези въпроси, то интервюто с Лили Георгиева за поредицата „Жените на България“ е за теб.
Лили е консултант по кариерно удовлетворение и личен брандинг. Тя има над 20-годишен опит в работата с хора, а през 2015-та година създава авторска методология за взимане на осъзнати кариерни решения.
Тя е и автор на книгите "От любов към себе си" и "Започни начисто". Казва, че нейната суперсила е да подрежда хаоса – онзи безпорядък в даден етап от живота ни, когато се чувстваме неудовлетворени и изчерпани от това, което правим.
„Помагам в първите стъпки към промяната. Често сме пасивни, защото не знаем откъде да започнем. Спират ни съмнения, ограничаващи убеждения, лош опит и неувереност“, казва Лили.
Самата тя прави кариерна промяна някога. Завършва английска филология, като едновременно учи и преподава.
„Детската ми мечта да бъда учител намери своето проявление. Благодарение на моя ученичка, която се занимава с човешки ресурси, се прехвърлих в сферата. Там видях в детайли взаимоотношенията на всякакво професионално и личностно ниво“, разказва Лили.
В един момент хората около нея започват да я търсят за съвет, от което следва изборът ѝ за индивидуални практики.
Авторската методология, която създава, е като два пласта – вътрешен и външен. Ако си представим един айсберг – онова, което виждаме на повърхността е по-незначително от онова, което е под вода.
„Такива са и темите на хората, които идват при мен. Те също виждат какво се случва най-отгоре. Наричам го опаковка – каква е професията, в каква компания работя, каква е ролята ми в нея, в каква среда съм - това е първо", пояснява Лили.
А под повърхността е основополагащото, за да се чувстваме дългосрочно удовлетворени, да изживяваме ценности в кариерата си, да проявяваме силните си страни, да оставяме принос по начина, по който ние го разбираме, казва още тя.
Чрез методологията си отговаряме на въпроса кой съм аз, какъв човек съм, кое ми е важно и защо не бива да стигаме до крайности в решенията.
„Много често хората идват, когато са в последна фаза на търпимост, имат негативни преживявани и травматичен опит. Има и такива, които дълго време са били успешни, уважавани и добри, но вече не разполагат с емоционален ресурс", казва консултантката.
