Тя е магистър психолог по професия. Работата си с хора е приела като отговорност, вдъхновение и удовлетворение. Марина обича това, което прави, защото вярва, че психологията и психотерапията могат да ни помогнат в търсенето на нас самите и да подобрят значително живота ни.
Тя знае, че всеки човек е индивидуален, затова и отговорите няма как да бъдат универсални. Има обаче един подход, който Марина открива във времето и започва да прилага в работата си - тя събира хората заедно, но не къде да е, а в малка пекарна, за да месят...хляб.
В „Жените на България“ ви срещаме с Марина Панева - психолог и създател на „ХляБа терапия“. Името на проекта не е случайно – то идва от древната сричка „ба“, която означава „дух“, а този дух…може да се предава.
От любимо занимание вкъщи, ритуалът по месене на хляб се превръща в групова терапия. В началото тя прави само за семейството си, след което започва да радва и приятелите си с прясно изпечени хлебчета. Така стига до идеята, че месенето може да бъде споделено.
„Правенето на хляб е лично, но то е на масата, когато сме с близките хора“, казва Марина.
Интересен е моментът, в който припознава тази на пръв поглед традиция като терапия.
„Когато дойдох в София, имах нужда да дам воля на друга своя страна. Много мислих какво бих правила с желание, затова се обърнах към арт терапията“, разказва тя, която се изразява в работата с глина.
Да твориш с глина обаче и замесването на тесто си приличат, с една малка разлика – хлябът е нещо живо и през него можем да предадем емоция.
Марина не е безразлична и към изкуството. Завършила е художествен профил в гимназията, а правенето на хляб е свързано не само с умения, но и с творчество.
„Арт терапията има за цел да се изразяваме свободно, да се преоткриваме, да си представяме, а хлябът е наричане“, казва тя.
Нейния нарича винаги с любов, защото всеки търси чувството. Освен това този вид терапия успява да извади емоциите от нея.
„Емоциите трябва да излизат от нас. Има различни техники, които помагат за това. Всичко, свързано със сетивността, има отношение – може да бъде рисуване, танц, работа с глина, в моя случай е с хляб“, казва Марина.
Емоционалността също не ѝ е чуждо качество. Още като дете тя има буен характер и изборът да учи психология до голяма степен е повлиян от желанието ѝ да стане по-уравновесена и спокойна по характер.
„И двамата ми родители са инженери и сами можете да си представите как реагираха, когато казах, че ще следвам тази специалност – наруших семейната традиция“, разказва Марина през смях.
И все пак следва вътрешния си порив, противопоставя се вкъщи, но днес не съжалява, че е послушала себе си.
„Човек трябва да следва пътя си, колкото и да е трудно. Продължавам обаче да търся отговори на житейски въпроси“, споделя психоложката.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
