Вече пето поколение мелничар от петричкото село Беласица поддържа една от най-старите воденици у нас и не връща никого, който има нужда от прясно смляно брашно.

„По-високо от хляба – няма. Хлябът е на пиедестал. Без всичко друго може, но без хляб не може… според мен. Какво повече да кажем за хляба“, отбелязва Георги Балджиев.

Сгушена между снежните преспи и кестеновата гора на село Беласица, на няколко метра от вековен храм, се крие стара воденица. Тук всеки ден Георги – строител, бивш кмет и мелничар, отключва катинара, за да се отдаде на своето призвание.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: bTV

Воденицата е построена от моя прапрадядо – Трайко Балджиев. Той е роден през 1855 г. и е убит от турците през 1905 г. за това, че е давал по пет гроша на българите да не ходят да работят ангария на турците. Ангария – това е данък, който българите са били длъжни да дават, като са работили събота и неделя за турците, а през другото време са си работили за себе си. Гробът му се намира в черквата, защото е подарил мястото за построяването ѝ“, разказва отдаденият мелничар.

„След неговата смърт през 1905 г. воденицата е поета от неговите синове – от моя прадядо Спиро Балджиев. След него във воденицата влиза моят дядо Иван Спиров Балджиев, а след като почина – баща ми. А сега аз съм пето поколение наследник, който поддържа воденицата“, отбелязва още Георги Балджиев.

Снимка: bTV

От думите му става ясно, че мелницата не е преставала да работи. „Едно време тук е имало около четири воденици, които са работили. В момента нито една не работи, само нашата. Другите са разрушени, не се поддържат“, посочва мъжът.

„Това е цяло събитие – аз да ти направя брашното. Отнема около половин час или един час. Така и дядо ми едно време е процедирал… и баща ми. Седиш отвън и чакаш, а моабета си върви, раздумки, па и ракийка си пийваш от време на време. Брашното си се мели от воденицата. Взимаш си брашното и се прибираш“, обяснява Георги Балджиев.

Снимка: bTV

Целият разказ вижте във видеото на Цвети Петрунова, която работи по темата заедно със стажант-репортера Велислав Петров.