„Как е възможно някое дете в България изобщо да има желанието да тренира спортна стрелба?“

Това се пита петкратнатната световна шампионка в дисциплината „Стрелба с пушка“ Весела Лечева, когато преди година и половина прекрачва прага на стрелбището в „Гео Милев“. В онзи момент мястото се разпада.
В най-окаяно състояние е зоната за стрелба на 25 метра, която е непроходима, обрасла с храсти и треви, стените са полусрутени, а мишените - разбити. Тази гледка почти разплаква Весела, която прекарва няколко десетилетия по време на спортната си кариера именно тук.

Инвестиция от 4 милиона и събаряне буквално до тухла са необходими съоръжението да достигне съвременните изисквания. 

Днес в рубриката „Жените на България“ прекрачваме прага на стрелбището, за да получим първия си урок по стрелба и да видим как изглежда съоръжение от висок клас, което може да подготвя бъдещите олимпийски и световни шампиони на България. 

Снимка: Евгений Милов

„Тук се намираме на стрелбището, където се стреля с въздушно оръжие на десет метра“, казва Весела, която вече ни очаква, за да ни покаже новите електронни мишени, които заменят старите хартиени.

Снимка: Евгений Милов

Всички официални състезания: европейски, световни първенства, както и всички международни състезания се провеждат вече само на електронни мишени.

Снимка: Евгений Милов

„За да стигнеш олимпийския връх или да станеш световен шампион трябва да целиш непрекъснато ей тази точица“, показва тя на екипа ни обозначението на „десетката“ на мишената, която е по-малка от един милиметър и почти незабележима. „Моят световен рекорд беше триста деветдесет и девет, което означва, че само веднъж не съм уцелила от 40 изстрела тази точица.“

В момента само начинаещите състезатели използват хартиените мишени, а след реновацията тук по-напредналите могат да използват електрониката. (Вижте във видеото стрелбата на шампионката, която съвсем скоро навърши 60 години.)

Снимка: Евгений Милов

Още през 2000 г. Лечева подарява специалното си облекло за стрелба и пушката, която затваря в куфара с оръжия, когато прекратява спортната си кариера, на перспективни млади състезателки.

„Това е много скъпо облекло. Само якето струва 2000 евро и панталонът още 1000 евро. Екипировката за нашия спорт е много скъпа. Оръжията имат сантиментална стойност за мен, но истинска стойност имат, когато някой стреля с тях и им давам този шанс“, казва тя пред екипа ни за мотивацията да се раздели тези така важни за нея спомени. 

Следващата ни спирка по време на обиколката е на 50-метровата дистанция на стрелбището, където също мишените вече са електронни, а всеки състезател може да следи успеваемостта си на мониторите.