„Падне ли сняг, насвие ли студ, задуха ли леден добруджански вятър, аз, разбира се, тръгвам към морето.“
Там е, дори в последния януарски ден на годината. Тя – Мария Лалева. Морето знае кога да я повика при себе си, а тя се е научила да го чува и да му се доверява.
Морето има глас и образ и в първия ѝ роман „Живот в скалите“, издаден през 2018 г., който бързо попада в класациите на най-четените български книги и превръща авторката му в любима писателка. Няколко години по-късно е публикуван и романът ѝ „Пасиансът на архангелите“, който също става популярен сред аудиторията ѝ.
В момента Мария работи и върху нова книга, която може да види бял свят още през пролетта на тази година. Писателката се надява и в края на 2024-та да удари първа клапа на филма „Живот в скалите“ и тези планове отново я пращат към морето, където е най-отдадена на творчеството си.
В „Жените на България“ ви срещам с обичаната Мария Лалева. Онази Мария, която на финалната права пали колата...и цигарата, тръгва към Балчик или Созопол, за да пише, защото морето отключва думите у нея.
„Думите му, като че ли, са закодирани у него и аз ги слушам. Вярвам му. Нашата връзка е като в любовта – случва се, без да я мислиш“, казва тя.
Не се и противопоставя на усещането за свобода, което ѝ носи. Зимното море пък е онова, което обича най-много. То е голямата магия, а човекът е топлата част от картината. Обича го особено през януари, въпреки че е дете на лятото.
Мария е родена през юли, а първият ѝ дом е Югозападът. Тя е израснала в семейство на ерудирани родители. Майка ѝ е филолог и още в ранните ѝ детски години ѝ чете на глас разказите на Йордан Йовков и Елин Пелин.
„Усещането ми за литература идва от нея. Помня, че навсякъде вкъщи имаше отворени книги“, разказва Мария, която само през последния месец си е купила 42 издания.
