Близо 70 хиляди двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми, а по данни на фондация „Майки за донорство“ дарителки на яйцеклетки в момента са само 300 жени. Противно на разпространеното мнение, че мъжете по-често се съгласяват да станат дарители, се оказва, че нещата са точно обратните. Само 60 мъже са дарили свой репродуктивен материал през 2023 г.

Нека повторим… 70 хиляди двойки, 300 дарителки на яйцеклетки и 60 мъже дарители на генетичен материал…

Преди 10 години Мариела Куртева се сблъсква с тъжната статистика и самата тя пристъпва плахо в болницата първият път, ставайки донор на яйцеклетки. Следващите 3 пъти вече е сигурна, че това е мисията на живота ѝ, но за да бъде напълно ефективна още жени ще трябва да се включат в каузата ѝ.

Така през 2014 г. идва и идея да се създаде фондацията „Майки за донорство“, която помага у нас да проплачат над 2000 бебета, родени с донорска яйцеклетка.

Но борбата продължава всеки ден, когато тя и момичетата от екипа придружават донорките на всеки преглед, всяка инжекция и пункция, за да могат повече българки да постигнат мечтата си да станат майки и да чуят първият бебешки плач у дома…

Личен пример

„Реших да стана донор, когато вече имах две деца. Основната причина беше, че ако аз имах нужда от помощ да имам тези мои две деца и нямаше кой да ми помогне, нямаше да ги имам. Това беше най-силният ми мотив, че някой друг човек като мен мечтае за деца и някой друг човек точно като мен може да помогне. Така станах донор“, си спомня Мариела Куртева.

Гергана Илиева: Знаех, че ще работя в семейната компания още когато бях на 5 годинки (ВИДЕО)

Мариела казва, че броят на българките-донори е толкова малък, че за съжаление се налага яйцеклетки да се внасят и от чужди банки. Дарителките у нас пък се подлагат на процедурата по няколко пъти, за да могат да бъдат максимално полезни.

Според правилата да дари яйцеклетки у нас има право всяка жена, която има поне едно дете и е физически и психически здрава.

Снимка: Майки за донорство
„Майки за донорство“

„Дори името не беше моя идея, но това няма никакво значение. Но това не е важно. За мен е важно какво е свършила фондацията, а не как се казвам аз, как се казват другите хора, защото в крайна сметка, това което оставяме след нас са имена на новородени деца“, казва тя.

В началото почти никой не вярва, че тази малка група жени може да помогне. Първите, които се увличат по идеята да участват във фондацията са момичетата около Мариела, които се подлагат на процедурите с нея.

Организацията подпомага двойките публично. Тоест всяко едно семейство, което е финансирано с инвитро процедура, предварително бива показано в сайта заедно с тяхната история, за да могат дарителите да виждат лицата на хората, за които даряват средства.

„Ние имаме много смели семейства, които се показват и казват: „Ние имаме нужда от помощ. Ето вижте ни“, казва Мариела.

„Представете си обратното. Аз съм донор и постоянно ми говорят, че има нужда от много хора, които да даряват, но аз тези хора не ги виждам. Къде са тези хора? Дайте да ги видим! Кои са тези хора, които имат нужда? Малко или много това може да мотивира някой, когато нашите семейства застават с лицата си и споделят как са се борили 5-10 години“, добавя тя.

„Ти не очакваш едно, ти очакваш цели три

Защо държавата на подпомага инвитро с донорска яйцеклетка?

В момента Центърът за асистирана репродукция в България финансира до 4 инвитро процедури плюс 4 замразени трансфера допълнително със собствена яйцеклетка.

По думи на Мариела причината държавата да не финансира инвитро процедури с донорска яйцеклетка е, че няма достатъчно донори.

„Когато има недостиг на донори и има финансиране започва да свети червената лампа, че се създават предпоставки за злоупотреби“, казва тя. „Когато семействата имат финансите и им е нужна само една донорска яйцеклетка, нещата може да не се случват толкова благородно и хуманно, колкото всъщност е донорство.“

Продължи да четеш