В свят, в който сцената изисква постоянна трансформация, а публиката – искреност, актрисата Стефания Колева говори за професията, за уязвимостта, за любовта и за силата да останеш себе си. В откровен разговор в рубриката „Жените на България“ тя разказва как се раждат ролите, какво означава да бъдеш обичан от публиката и как изглежда един неин тих ден далеч от прожекторите.
Вероятно много хора се чудят как става превключването от една роля в друга и как актьорите съумяват да го направят. Стефания казва, че превключването е въпрос на работа, тренинг и концентрация върху съответната роля. Според нея репетиционният процес е дълбок и продължителен, а истинските открития се случват в детайлите.
„Аз обичам работата на маса, защото много неща излизат – такива, които може би не си предполагал, но допринасят към цялостния поглед на историята“, споделя тя.
За Стефания актьорската професия е процес, който зависи най-вече от личната дисциплина и вътрешната готовност: „Това е един процес, който много зависи от собствената мобилизация. В този смисъл актьорът трябва да бъде в кондиция.“
„Какво друго му трябва на един актьор, освен любовта на публиката?“ – пита риторично тя и признава, че приема признанието с благодарност и радост.
Стефания не вярва в готови рецепти за успеха: „Нямам такава рецепта. Смятам, че това да бъдеш истински, да си позволиш да бъдеш уязвим, тих или дори неудобен, е нещото, което публиката оценява.“
„Не бива да се лъже публиката, защото това се вижда. Честността върви ръка за ръка с това да бъдеш харесан.“, категорична е тя.
Актрисата признава, че няма любима роля, но има такива, които оставят следа.
„Имам роли, които са предизвиквали аплодисменти, и такива, които са предизвиквали тишина. Любима нямам, но има роли, които променят. И ги носиш със себе си.“, казва тя.
Според нея театралният текст понякога казва повече, отколкото животът: „В живота трудно биха могли да ти кажат думи, които можеш да прочетеш в някой текст. И това по някакъв начин те обогатява.“
Как изглежда един неин ден без прожектори? „Без грим, рошава, много рошава. С кафе, куче, спорт, разходка и тишина. Обичам да се усамотявам така. Може би се готвя за по-шумните вечери“, усмихва се тя.
Въпросът за женската красота я връща към простите истини: „Трябва да се оглеждаш в очите на любимия човек, който да те желае и да вярва, че си най-красивото нещо, което е виждал. Важно е с какъв партньор си. Важно е да се чувстваш добре в кожата си. И, разбира се – умереност, движение и сън.“
Ако можеше да говори със себе си в миналото, Стефания би казала: „Да вярва повече в себе си. Да не се страхува да отваря някои врати. Да не вдига ръчната прекалено бързо. Да вярва, че постоянството води до успех.“
„Всеки нов ден ме зарежда. Дори когато нямаш сили, трябва да намериш начин да тръгнеш въпреки това. Бъди благодарен, че си тук и действай.“, споделя любимата българска актриса.
Пред Стефания стоят много нови проекти, пътувания и представления.
„Предстоят ми много пътувания с едно любимо представление, което направихме с Диан Ангелов – Додо. Обмисляме втора част и непрекъснато обновяваме материалите. Това ме държи жива и нащрек.“, казва Стефания.
Тя споделя още за бъдещи участия в театъра, кастинги и надежда за нови кино проекти: „Вярвам, че ще се появи нещо различно като кино, което да ми даде удоволствието да бъда пред камера.“
В края на разговора Стефания споделя най-съкровеното си пожелание в новогодишната нощ: „Пожелах си любовта на дъщеря си, удоволствието да общувам с нея, спокойствието да върша това, което обичам, и да бъда с хората, които обичам.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
Източник: https://btvnovinite.bg/jenite-na-bulgaria/zhena-scena-i-smelost-istorijata-zad-edin-glas-kojto-ne-se-otkaza.html?campaignsrc=clipboard
